Читать «Другата кралица» онлайн - страница 255

Тя се обръща към дръвника и коленичи пред него. Прислужницата й пристъпва напред и завързва очите й с бял шал. Усещам остра болка в дланите си и откривам, че стискам юмруци и забивам нокти в собствената си плът. Не мога да понеса това. Трябва да съм виждал дузина екзекуции през живота си, но никога на кралица, никога на жената, която обичам. Никога това. Дочувам нисък стон, като на животно, което изпитва болка, и осъзнавам, че това е моят глас. Стисвам зъби и не казвам нищо, докато тя свършва молитвата си и внимателно полага глава на дръвника, като опира бледата си буза в дървото.

Палачът вдига брадвата си и в този момент… се събуждам. Сълзите мокрят бузите ми. Плакал съм насън. Плакал съм като дете за нея. Докосвам възглавницата си и тя е влажна от сълзите ми и аз изпитвам срам. Реалността на екзекуцията на Хауърд и страховете ми за шотландската кралица са ми отнели мъжеството. Сигурно съм много уморен и много разстроен от онова, което ще трябва да извършим днес, за да плача насън като дете.

Разтърсвам глава и отивам до прозореца. Няма полза. Не съм човек, надарен с особено въображение, но не мога да се отърся от този сън. Това не беше сън, беше предсказание. Подробностите бяха толкова ясни, болката ми беше толкова силна. Това не е просто сън, това ще се случи наистина, зная го. За мен, за нея.

Разсъмва се. Настъпва денят, в който Хауърд ще умре. След такава ужасна нощ дойде и ужасният ден. Днес ще обезглавим херцога на Норфолк и днес аз трябва да бъда истински мъж и служител на една кралица, която не може да прави друго, освен да избива собствените си роднини. Дано Бог ме спаси от подобни сънища. Дано Бог спаси кралицата на шотландците от подобен край. Дано Бог спаси моята любима, моята обич, от такъв край; и дано Бог ме пощади от участта да бъда свидетел на този край.

8 февруари 1587, Хардуик Хол: Бес

Бог да ги пази и двамата днес и завинаги.

Нямам причина да обичам никого от тях двамата, нито причина да им простя: но откривам, че въпреки това им прощавам, в този ден на нейната смърт, в деня, когато сърцето му за последен път ще бъде сломено.

Тя беше враг на моята кралица, на моята страна, на моята вяра, и на мен, със сигурност на мен. А той се превърна в глупак заради нея, пожертва за нея богатството си, а накрая, както повечето от нас смятат, пожертва за нея и доброто си име и авторитета си. Тя го съсипа, както съсипа толкова много други. И въпреки това откривам, че мога да простя и на двама им. Те бяха онова, което бяха родени да бъдат. Тя беше кралица, най-великата кралица, която това време познава; и той, като странстващия рицар, какъвто беше, видя това у нея и я обичаше за това.

Е, днес тя плати за всичко. Денят, от който той се ужасяваше, за който тя се кълнеше, че никога няма да настъпи, се оказа студена зимна утрин, в която тя слезе по стъпалата във Фодърингей и видя подиума, издигнат в голямата зала, и великите мъже на Англия, сред тях и моят съпруг, дошли да станат свидетели на смъртта й.

Последният заговор, който не можеше да бъде простен, който не можеше да бъде пренебрегнат, вината за който тя не можеше да припише на други, беше заговор за убийството на кралица Елизабет и превземането на трона й. Шотландската кралица го подписа с името си, което се оказа фатално. Антъни Бабингтън, сега вече млад мъж, който някога беше малкият Бабингтън, моят скъп паж, беше главният автор на този предателски замисъл и плати за него с живота си, бедният младеж. От цялата си душа искам никога да не го бях изпречвала на пътя й, защото тя отне сърцето му, когато той беше още дете, и стана причина за смъртта му, както и за тази на мнозина други.