Читать «Другата кралица» онлайн - страница 251

Усещам как замръзвам при заплахата към шотландската кралица.

— Нима след това ще обвините нея? Нима ще позволите на Сесил да отправи обвинение срещу нея?

Кралицата поклаща глава:

— Тя е кралица. Тя не попада под властта на моите закони, освен ако не разбера, че е кроила заговор за убийството ми. Няма доказателства, че е заговорничила за смъртта ми. Никое друго обвинение няма да издържи срещу нея.

— Ако може да бъде освободена…

— Тя никога няма да бъде свободна — заявява категорично тя. — Заговорът с Ридолфи й струваше свободата, в най-добрия случай. Сега шотландците не биха я приели отново, дори ако ги умолявам, а не мога да я освободя просто така. Тя ми показа, че е мой враг. Ще я държа затворена завинаги.

— В Тауър?

Изражението, с което се обръща към мен, е сурово като на базилиск:

— Ще я оставя при вас до края на живота й — казва тя. — Това може да бъде както нейното, така и вашето наказание.

Излизам, препъвайки се, от залата за аудиенции, преди тя да успее да стовари върху мен по-тежко проклятие, и се прибирам в лондонската си къща. Не мога да спя. Ставам от леглото си и тръгвам да се разхождам по тихите улици. Наоколо има само блудници и шпиони, но тази вечер не ме безпокои никой от тях.

Отивам до Тауър. Дебелите стени се извисяват черни на фона на сребристото безмълвие на реката. Тогава виждам как кралската баржа се задава бързо надолу по течението, с дискретно прикрепения на нея кралски флаг. Кралицата също не може да намери покой тази вечер.

Баржата й навлиза тихо в шлюза, където някога самата тя влизаше като предателка, плачеше в дъжда и отказваше да продължи по-нататък. Отивам до решетестата портичка във високата стена, един вратар ме разпознава и ме пуска да вляза. Подобно на призрак заставям в сянката на големите стени и виждам как кралицата влиза тихо в Тауър. Дошла е да види херцога, своя братовчед, най-близкия си сродник, в самото навечерие на смъртта му. Не се съмнявам, че ще го помилва. Никой не може да изпрати Томас Хауърд на смърт, ако е видял гордостта му смирена, а красивото му лице — набраздено от болка; но на самия праг на стаята му тя нерешително се отдръпва. Непоносимо й е да го види, но решава да прекара нощта под един и същи покрив с него: той — в килията си, тя — в кралските апартаменти. Той дори няма да узнае, че тя е тук и споделя агонията му. Тя знае, че той ще е буден: ще се моли и ще се подготвя за смъртта си призори, ще пише на децата си, ще ги умолява да се грижат едно за друго. Той няма представа, че тя е толкова близо до него, докато той се готви за наредената от нея смърт. Но тя е близо до него, будна, както е буден и той, очакваща да види зората през прозорците на същата сграда, заслушана в ромоленето на лекия дъждец по същия покрив. Бог знае какво минава през ума й: а тя сигурно се измъчва от огромна нерешителност, за да предприеме такова бдение заедно с него.

Тя знае, че той трябва да умре. Всичките й съветници казват, че тя трябва да намери твърдост в сърцето си и да нареди да го екзекутират. Той може и да е неин любим братовчед, но е известен и отявлен бунтовник. Жив, той би се превърнал в символна фигура за всеки предател, всеки ден, до края на царуването й. Ако бъде помилван, той ще накара всеки шпионин да се надява на опрощение, а как би могъл Сесил да провежда управление на терора, ако се знае, че имаме милостива кралица? Англия на Сесил е помрачена от страха. Той не може да приеме кралица, която проявява милост. Факт е, че Хауърд е отправил предизвикателство към управлението на терора, независимо дали това се нрави на Сесил или не. Хауърд трябва да умре.