Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 6

— Не, сватбата ще бъде в катедралата. Тези са за наблюдаващите екзекуцията. Ще убият лидера на бунтовниците.

— Да, тези новини вече ги чухме — тихо рече Ейдриън.

— О, значи сте дошли за екзекуцията?

— В общи линии.

— Вече съм избрал места — похвали се Елбрайт. — Ще пратя Майнс предната нощ да ги запази.

— Защо пък аз? — попита Майнс.

— Бранд и аз ще трябва да мъкнем. Ти си твърде малък да помагаш, а Кайн е още болен, така че…

— Но ти имаш наметало. Ще е студено да стоя на едно място…

Момчетата заспориха, но Ройс видя, че Ейдриън е престанал да ги слуша. Очите на приятеля му шареха по портите на двореца и стените. Броеше пазачите.

* * *

Стаите в странноприемница „Бейли“ по нищо не се отличаваха от обичайните такива — малки и мрачни, със захабени дървени подове и множество миризми. Малка купчинка дърва бе струпана до пещта, ала никога не бе достатъчна за цяла нощ. Посетителите биваха принуждавани да си купят още на безбожни цени, ако искаха да нощуват на топличко. Ройс направи обичайните си обиколки, оглеждайки се за лица, които се появяват прекалено много пъти. Върна се в стаята уверен, че никой не е забелязал пристигането им — поне никой от значение.

— Осма стая. Бил е там почти седмица — каза Ройс.

— Седмица? Защо толкова рано?

— Ако ти прекарваше десет месеца годишно в манастир, нямаше ли да подраниш за Зимния фестивал?

Ейдриън грабна мечовете си и двамата поеха по коридора. Ройс отключи захабената врата с помощта на инструментите си и я отвори тихо. В другия край на стаята сияеха две свещи, осветили осеяна с чаши, чинии и бутилка вино маса. Мъж, облечен в кадифе и коприна, стоеше изправен пред стенно огледало, проверявайки панделката, пристегнала русите му коси, както и оправяйки си яката.

— Изглежда ни очаква — рече Ейдриън.

— Изглежда очаква някого — уточни Ройс.

— Ка… — сепнат, Албърт Уинслоу се извъртя. — Толкова ли не можете да почукате?

— Какво да кажа? — Ройс се метна на леглото. — Ние сме крадци и негодяи.

— Негодяи със сигурност — рече Албърт. — Обаче крадци? Кога за последно откраднахте нещо?

— Недоволство ли долавям?

— Аз съм виконт. Имам репутация, която трябва да пазя. Това от своя страна изисква определени доходи — пари, каквито не получавам, когато двамата бездействате.

Ейдриън се настани на масата.

— Не е недоволен. Открито ни гълчи.

— Затова ли си дошъл толкова рано? — попита Ройс. — Търсиш работа?

— Донякъде. Също така трябваше да се махна от абатството. Ставам за смях. Когато се свързах с лорд Дареф, той не спря да сипе шеги за виконта-монах. От друга страна, лейди Мей намира благочестивото ми уединение за привлекателно.

— И тя ли е тази, която… — Ейдриън завъртя пръст по посока на елегантната трапеза.

— Да. Тъкмо щях да я поканя. Ще трябва да отложа това, нали? — той премести поглед от единия на другия, сетне въздъхна.

— Съжалявам.

— Надявам се работата да излезе печеливша. Още не съм се издължил на шивача за този жакет — духвайки свещите, той се настани срещу Ейдриън.