Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 4

Размотавайки шал, Ройс свали качулка и се огледа. Заснеженият дворец заемаше цялата южна част на площада, а сергии и магазини се задоволяваха с останалото. Кожари предлагаха подплатени наметала и шапки. Обущари приканваха минувачите да си смажат обувките. Пекари изкушаваха пътниците с оформени като снежинки бисквити и сладкиши с пудра захар. Шарени флагове оповестяваха наближаващите празници.

Ройс тъкмо бе слязъл от седлото, когато при тях дотича хлапе.

— Да взема конете ви, господа? Една нощ в конюшнята само срещу сребърен на глава. Лично ще ги изчеткам, ще се погрижа да получат добър овес.

Слизайки и отмятайки собствената си качулка, Ейдриън му се усмихна.

— А ще им изпееш ли приспивна песничка?

— Разбира се, сър — отвърна хлапето, без да трепне. — Ще ви струва още две медни, обаче имам много красив глас, да.

— Навсякъде в града вземат пет медни, за да настанят кон — каза Ройс.

— Не и този месец, сър. Празничните цени започнаха преди три дни. Конюшните и стаите се пълнят бързо. Особено тази година. Късметлии сте, че дойдохте толкова рано. Само след две седмици ще настаняват конете из полетата, а хората ще нощуват върху пръстени подове срещу пет сребърни. Един сребърен тенент за кон е добра цена. След няколко дни ще струва двойно.

Ройс внимателно го оглеждаше.

— Как се казваш?

— Бранд Храбрия ми казват — той се поизпъна, оправяйки яката на туниката си.

Ейдриън се изкикоти и попита:

— И защо?

— Защото никога не отстъпвам от битка, сър.

— Така ли си взел тази туника? — попита го Ройс.

Момчето сведе глава, като че забелязваше одеждата за пръв път.

— Тоя стар парцал? У дома имам пет много по-добри. Не искам да си мокря хубавите в снега.

— Е, Бранд, смяташ ли, че ще можеш да отведеш тези коне в странноприемница „Бейли“?

— Определено, сър. Отличен избор, ако ми разрешите да добавя. Стопанинът е достоен човек, който предлага сносни цени. Самият аз се канех да предложа точно това място.

Ройс му се подсмихна. Насочи вниманието си към две момчета, които стояха настрана, преструвайки се, че не познават Бранд. Помахна им да се приближат. Момчетата се поколебаха, но когато повтори жеста си, неохотно дойдоха.

— Как се казвате? — попита ги той.

— Елбрайт, сър — отвърна по-високото. Това момче бе по-голямо от Бранд и имаше скрит под наметалото нож. Ройс предположи, че той беше водачът на бандата, изпратил Бранд да върши работа.

— Майнс, сър — рече другото момче. То беше най-дребно, а косата му издаваше скорошно подстригване със затъпял нож. Дрехите му се свеждаха до окъсани вълнени парцали. През ризата и панталоните му надничаше розова кожа. Най по мярка му бе зебленият чувал, нахлузен над раменете. Същият материал обвиваше и нозете му, пристегнат с върви.

Ейдриън провери такъмите на коня си, свали дългия си меч и го мушна в ножницата, която носеше на гърба под плаща си.