Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 7
Майкъл Дж. Съливан
— Как са нещата на север? — попита Ройс.
Албърт сви устни, мислейки.
— Предполагам знаете, че Медфорд падна? Имперските войски държат и почти всички провинциални замъци — с изключение на Дрондил Филдс.
Ройс се изправи.
— Не, не знаехме. Как е Гуен?
— Нямам представа. Бях тук, когато чух.
— Значи Олрик и Ариста са в Дрондил Филдс? — попита Ейдриън.
— Крал Олрик е там, но не мисля, че принцесата е била в Медфорд. Май още е в Ратибор. Обявили са я за кмет, поне така знам.
— Не — рече Ейдриън. — Оттам идваме. Ръководеше града след битката, но преди месеци е напуснала посред нощ. Никой не знае защо. Предполагам се е прибрала.
Албърт сви рамене.
— Възможно е, но аз нищо такова не съм чул. Вероятно е по-добре за нея, ако не го е сторила. Имперковците са обградили Дрондил Филдс. Нищо не може да влезе или излезе. Само въпрос на време е Олрик да се предаде.
— Ами абатството? Там империята появи ли се? — поинтересува се Ройс.
Албърт поклати глава.
— Не, доколкото знам. Но както казах, вече бях тук, когато империалистите са прекосили Галевир.
Ройс стана и започна да крачи из стаята.
— Нещо друго? — запита Ейдриън.
— Носят се слухове, че Тур Дел Фур бил завладян от гоблини. Но това е само слух.
— Не е — рече Ейдриън.
— О?
— Ние бяхме там. Всъщност ние сме отговорни.
— Звучи… интересно — каза Албърт.
Ройс спря.
— Да не подхващаме тази тема.
— Добре, та какво ви води в Акуеста? — попита Албърт. — Надали сте дошли да празнувате.
— Ще измъкнем Дигън Гаунт от тъмницата на затвора, ще имаме нужда от теб за обичайната вътрешна работа — обясни Ройс.
— Нима? Знаете, че екзекуцията му предстои, нали?
— Да. Именно затова трябва да действаме. Няма да е добре, ако закъснеем — додаде Ейдриън.
— Вие луди ли сте? Дворецът? По време на Зимния фестивал? А чули ли сте за задаващата се сватба? Охраната може да е леко позасилена. Всеки ден виждам строени в двора мъже, присъединяващи се към пазачите.
— И? — рече Ейдриън.
— Можем да използваме сватбата — изтъкна Ройс. — Някой познат пристигна ли в града?
— Джени и Лио пристигнаха наскоро, ако не се лъжа.
— Наистина ли? Отлично. Свържи се с тях. Те със сигурност ще да имат стаи в двореца. Виж дали не могат да ни вкарат. И събери колкото се може повече информация, най-вече къде държат Гаунт.
— Ще ми трябват пари. Бях планирал да посетя само няколко бала и може би един от пировете. Трябва да си взема по-читави дрехи. В името на Мар, вижте ми обувките. Погледнете! Не мога да се срещна с императрицата така.
— Засега вземи назаем от Джени и Лио — рече Ройс. — Тази нощ ще поема към Меленгар и ще се върна с пари.
— Връщаш се? Тази нощ? — запита Албърт. — Та вие току-що пристигате, нали?
Крадецът кимна.
— Тя е добре — успокои го Ейдриън. — Сигурен съм, че е избягала.
— До зимния фестивал остава почти месец — каза Ройс. — Ще се върна след около седмица. Междувременно съберете информация. Като се върна, ще съставим план.
— Е — изръмжа Албърт, — поне празниците няма да са скучни.
Глава 2
Сред мрак
Някой хленчеше.
Този път беше мъжки глас, Ариста не го бе чувала преди. Рано или късно всички се разреваваха. Някои дори изпадаха в истерия. Имаше жена, която не спираше да пищи, но по някое време я разкараха. Ариста не си правеше илюзии, че въпросната жена сега се радва на свободата си. Бе чула как извличат тялото. Хленчльото преди имаше навика да плаче, но през последните дни бе поутихнал. Вече не виеше. Неотдавна го бе чула и да се моли. Принцесата се изненада, че в молитвите му не присъства желание за спасение или дори бърза смърт. Той се молеше единствено за
