Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 5

Ройс подаде два сребърни тенента на първото хлапе, сетне се обърна и към трите.

— Бранд ще отведе конете ни до странноприемницата и ще ни запази стая. Междувременно вие двамата ще стоите тук и ще отговорите на някои въпроси.

— Но, сър, не можем — поде Елбрайт, но Ройс не му обърна внимание.

— Когато Бранд се върне с бележката, ще платя на всеки от вас по един сребърен. Ако не го стори, ако вместо това избяга и продаде конете, ще ви прережа гърлата и ще ви увеся за краката на портата на двореца. Ще събера кръвта ви във ведро и ще я използвам да напиша табела, че Бранд Храбрия е крадец на коне. Сетне ще го открия с помощта на имперската стража и другите връзки, които имам в този град, за да се погрижа и той да бъде подложен на същата процедура — Ройс прониза момчето с поглед. — Разбрахме ли се, Бранд?

Трите момчета се взираха в него със зяпнали уста.

— Велики Мар! Не сте особено доверчив, сър? — рече Майнс.

Ройс се усмихна заплашително.

— Резервацията да бъде на името на Грим и Балдуин. Сега бягай, Бранд, и не се бави. Не искаш приятелите ти да се разтревожат.

Бранд поведе конете, съпроводен от погледите на останалите двама. Елбрайт леко поклати глава, когато Бранд погледна назад.

— Момчета, защо не ни кажете какво сте планирали за тазгодишните празници?

— Ами — започна Елбрайт, — подозирам, че този Зимен фестивал ще бъде най-запомнящият се за сто години насам, със сватбата на императрицата и прочие.

— Сватба? — рече Ейдриън.

— Да, сър. Смятах, че всеки знае. Поканите бяха разпратени още преди месеци. Всички богаташи, дори крале и кралици, идват насам.

— За кого ще се омъжва? — попита Ройс.

— Етелред Тлъсти — рече Майнс.

Елбрайт снижи глас:

— Млъкни, Майнс.

— Той е змия.

Елбрайт изръмжа и му нанесе удар по ухото.

— Такива приказки ще ти докарат въжето.

Обръщайки се отново към Ройс и Ейдриън, продължи:

— Майнс е влюбен в императрицата. Не е във възторг от стария крал.

— Тя е богиня — рече Майнс със замечтани очи. — Веднъж я видях. Покачих се на един покрив, когато щеше да изнася реч миналото лято. Като звезда сияеше. Велики Мар, колко е красива. Личи, че е дъщеря на Новрон. Никога не съм виждал такава красота.

— Виждате ли какво имам предвид? Стане ли дума за императрицата, Майнс пооткача — извини се Елбрайт. — Сега трябва да свикне, че регент Етелред отново ще движи нещата. Не че изобщо е спирал де, с всички тези болести на императрицата и прочие.

— Била е наранена от звяра, когото убила на север — обясни Майнс. — Императрица Модина умирала от отровата му, идвали лечители от всички краища на света, но никой не могъл да ѝ помогне. Тогава регент Салдур се молил седем дни и седем нощи без храна и вода. Марибор му показал, че чистото сърце на една прислужница на име Амилия от Тарин дол притежава силата да излекува императрицата. И тя го стори. Лейди Амилия ѝ върна здравето.

Той си пое дъх, очите му засияха, на личицето му изгря усмивка.

— Майнс, достатъчно — рече Елбрайт.

— А това за какво е? — поинтересува се Ройс, сочейки към скамейките, издигани в средата на площада. — Няма да проведат сватбата тук, нали?