Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 51

— Само за един-два дни — молеше се джуджето. — Все ще прежалиш кинжала за толкова време. Искам само да го огледам. Няма да го повредя.

— Остави ме.

Двамата се отправиха към Майрън, лавирайки между бюрата. Такива в стаята имаше дузина, но само онова на Майрън бе редовно използвано.

— О, Ройс, тъкмо приключвах. Но е добре да изчакаш мастилото да изсъхне.

Ройс вдигна картата към светлината, изучавайки я критично в продължение на няколко минути.

Майрън се притесни.

— Нещо не е наред ли?

— Не мога да повярвам как подобни неща просто си седят в главата ти. Невероятно. И казваш, че това е карта на двореца?

— Заглавието гласи „Замъкът в Уоррик“ посочи Майрън.

— Това не е карта — рече Магнус намръщено. Ройс държеше картата извън обсега му.

— Откъде знаеш? — попита крадецът.

— Защото това са строителни планове. Виждат се строителните маркировки.

Ройс смъкна пергамента и Магнус посочи:

— Виждаш ли, тук строителят е отбелязал колко камък ще е необходим.

Ройс погледна към джуджето, сетне към Майрън.

— Така ли е?

Монахът сви рамене:

— Възможно е. Зная само какво съм видял. Нямам представа за значението му.

Крадецът се обърна отново към Магнус.

— Значи познаваш тези символи?

— Разбира се, това е основно инженерство.

— Можеш ли да ми кажеш къде се намира тъмницата?

Джуджето взе схемата и я положи на земята, тъй като бюрата му бяха прекалено високи. С жест поиска свещ и Ройс му донесе. Магнус изучава картата няколко минути, преди да обяви:

— Не. Няма тъмница.

Ройс се навъси.

— В това няма логика. Никога не съм чувал за дворец или замък, в който да няма някакъв затвор.

— Това не е единственото странно нещо — додаде Магнус.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами няма нищо, ама наистина нищо, под земята. Дори изба няма.

— И?

— Не може да натрупаш тонове камъни просто така върху земята. Сградата ще потъне. Дъждът ще я подкопае. Стените ще се срутят.

— Но дворецът е непокътнат — рече Майрън. — Тази схема е от архиви отпреди стотици години.

— В което няма смисъл. Тези планове не показват поддържаща структура. Никакви стълбове, никакви колони. Няма нищо, което да поддържа това място. Поне нищо начертано тук.

— Което означава?

— Не съм сигурен, но ако трябва да предположа, вероятно е построено над нещо друго. Може да са използвали съществуващи основи.

— Знаейки това и гледайки тези планове… би ли могъл да ми кажеш къде се намира тъмницата, ако беше там?

— Разбира се. Просто трябва да разбера върху какво е разположено и да се вслушам добре в земята наоколо. В крайна сметка намерих тунела до Авемпарта.

— Добре тогава, стягай багажа. Идваш с мен в Акуеста.

— Ами кинжала?

— Обещах да ти го завещая след смъртта си.

— Не мога да чакам дотогава.

— Не се притеснявай. Изглежда няма да ти се наложи да чакаш дълго — Ройс се обърна към Майрън. — Благодаря ти за помощта.

— Ройс? — спря го монахът.

— Да?

Майрън изчака Магнус да излезе.

— Мога ли да те запитам нещо за госпожица ДеЛанси?

Крадецът повдигна вежда.

— Нещо не е наред? Да не би абатът да е разстроен от присъствието на момичетата?

— О, не, нищо подобно. Те всички са чудесни. Хубаво е да имаме и сестри. А госпожица ДеЛанси има прекрасен глас.