Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 49

— Развалям ли те? — игриво запита тя.

— Да.

Пръстите му галеха голото ѝ рамо и проследиха линиите на татуировката.

— При последното пътуване с Ейдриън отидохме до Калис… в джунглите. Отседнахме в тенкинско село, където срещнах забележителна жена.

— Така ли? И красива ли беше?

— Да, много.

— Тенкинските жени могат да бъдат изключително привлекателни.

— Да, така е. А тази имаше татуировка, която…

— Ейдриън откри ли наследника?

— Не… да, но не както очаквахме. Попаднахме на новините, че империята го държи в Акуеста. Канят се да го екзекутират за Зимния фестивал. Но тази татуировка…

— Да го екзекутират? — Гуен се повдигна на лакът, изглеждайки изненадана — твърде изненадана, за да се опитва да избегне въпроси. — Не трябва ли да помагаш на Ейдриън?

— Ще го сторя, макар да не съм сигурен защо. При последното ни пътуване не бях от особена полза, не се наложи да го спасявам. Така че малкото ти пророчество се оказа погрешно.

Смяташе, че ще успокои Гуен с новините, че предреченото от нея бедствие не се беше случило. Вместо това тя го отблъсна — познатата тъга се завърна.

— Трябва да му помогнеш — твърдо каза тя. — Може да не съм преценила времето, но не греша за смъртта на Ейдриън, освен ако не му помогнеш.

— Ейдриън ще се оправи, докато се върна.

Тя се поколеба, пое дълбоко дъх и отново отпусна глава. Утихна, скривайки лице на гърдите му.

— Какво има? — попита Ройс.

— Аз наистина ти влияя зле.

— Не бих се притеснявал за това — каза ѝ той. — Лично аз винаги съм харесвал развалата.

Настъпи дълга пауза, през която той гледаше как главата ѝ се повдига с дъха му. Ройс я галеше и се възхищаваше и отново прокара пръсти по татуировката.

— Ройс, можем ли просто да полежим за малко? — тя потри буза в гръдта му. — Можем ли да се вслушаме във вятъра и да се преструваме, че ни подминава?

— А не е ли така?

— Не — рече тя. — Но искам да се преструвам.

* * *

— Нямаше кой знае какво сражение — рече Магнус.

Ройс винаги се удивляваше на гласа на джуджето — звучеше по-гръмък и по-дълбок от очакваното. Седяха на дългата маса в трапезарията. Сега, когато Ройс знаеше, че Гуен е в безопасност, апетитът му се беше възвърнал. Монасите бяха приготвили отлични блюда, съпроводени от първото качествено вино, което бе пил от цяла вечност насам.

— Олрик просто избяга — продължи Магнус, довършвайки остатъка от яйцата си. За такъв с неговия ръст ядеше изключително много, никога не пропускаше възможност да се натъпче. — Така че армията на Бректън завзе всичко без Дрондил Филдс, но скоро и това ще е в ръцете им.

— Кой изгори Медфорд? — попита Ройс.

— Медфорд е бил опожарен?

— Когато пристигнах преди няколко дни, беше.

Джуджето сви рамене.

— Ако трябва да предположа, бих посочил подстрекаваните от църквата фанатици от Чадуик или може би Дънмор. От началото на инвазията опожаряват домове и ловят елфи.

Магнус се нахрани и се облегна назад, вдигнал нозе. Гуен седеше до Ройс, стискайки ръката му, като че е нейна собственост. Самата идея да ѝ принадлежи беше толкова странна, че му се струваше разсейваща, но с изненада установи, че се наслаждава на усещането.