Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 35

— Освен това — вмъкна Етелред — като знак на добра воля ще ти платим сто златни тенента. Какво ще кажеш?

Ейдриън знаеше, че никога не би убил Бректън. Макар да не го бе срещал, познаваше по-малкия му брат Уесли, служил заедно с Ройс и Ейдриън на борда на „Изумрудената буря“. Младежът бе умрял в битка, сражавайки се заедно с тях в Замъка на четирите вихъра. Саможертвата му бе променила живота им. Никой не се бе показвал по-достоен за лоялност и ако Бректън беше дори и наполовина като по-малкия си брат, Ейдриън му дължеше поне един живот.

— Какво би могъл да каже? — отвърна вместо него Салдур. — Той няма избор.

— Не бих казал — отвърна Ейдриън. — Прави сте. Аз съм обучен тешлор. Докато говорехте, изчислих осем различни начина да убия всички в стаята. Три от тях включват единствено ножа за писма, с който си играеше регент Салдур.

Той отпусна ръце и промени стойката си. Моментално Етелред и Гай, бойци и двамата, заеха защитна стойка.

— Почакай — гласът на Салдур потрепери, лицето му показваше напрежение. — Преди да направиш нещо прибързано, помисли, че прозорецът е прекалено малък, за да се провреш през него, а хората в коридора няма да те оставят да си идеш. Ако наистина си толкова добър, би могъл да отнесеш мнозина от тях със себе си, но дори и ти не можеш да ги надвиеш до един.

— Може и да е така. Скоро ще узнаем.

— Луд ли си? Избираш смъртта? — избухна Салдур. — Ние ти предлагаме злато и опрощение. Каква полза има да откажеш?

— Ами той планира да избие всички ви — за пръв път заговори мъжът с шахматната фигура. — Това е добра размяна — кон срещу кон, офицер и крал. Но вие не му предложихте правилното възнаграждение. Дайте му принцесата.

— Да му дадем…? — Салдур изглеждаше объркан. — Кого? Ариста?

— Да не би да имате и друга принцеса, за която не зная?

— Ариста? — попита Ейдриън. — Принцесата на Меленгар е тук?

— Да, те планират да я екзекутират за Зимния фестивал — отвърна мъжът.

Салдур изглеждаше объркан.

— Че защо ще го е грижа…

— Защото Ейдриън Блекуотър и неговият партньор, Ройс Мелбърн, двамата по-известни като Ририя, са работили като кралски защитници в Меленгар. Имали са ключова роля в почти всеки успех на Олрик или сестра му през последните години. Подозирам, че сега дори може да са приятели с кралското семейство. Е, поне доколкото благородниците могат да си позволят да другаруват с простолюдни.

Ейдриън се опитваше да запази лицето си невъзмутимо и успокои дишането си.

Пленили са Ариста? Как са успели да я заловят? Дали е ранена? Откога е при тях? Кой е този човек?

— Виждате ли, Ваша милост, господин Блекуотър е романтик по душа. Обича да защитава честта си, да се захваща с достойни дела. Убийството на невинен рицар, особено толкова издигнат като Бректън… би било… грешно. Но спасяването на изпаднала в беда дама е нещо съвсем различно.

— Това проблем ли ще бъде? — Етелред се обърна към Салдур.

Регентът се замисли.

— Момичето се оказа находчиво и ни създаде доста проблеми, но… Медфорд е разрушен, националистите са пръснати, а Дрондил Филдс няма да издържи още дълго. Не виждам как би могла да застраши империята.