Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 34

Етелред прекоси стаята и рязко приседна на бюрото на Салдур, което му действие накара стареца да трепне.

— Исках Бректън да бъде мой генерал, но той отказва да спазва йерархията и не слуша друг освен Арчи. Не мога да губя време да препращам заповедите си през този пикльо. Предложихме на Бректън земя и титла, за да изостави Белънтайн, но глупакът не прояви интерес.

— Войната приключи — или поне скоро ще бъде — изтъкна Ейдриън. — Вече не ви трябва Бректън.

— Точно така — рече Салдур.

Ейдриън го побиха тръпки от безгрижния тон, с който регентът изрече думите си.

— Дори и без война се нуждаем от силни люде, които да поддържат реда — обясни Етелред. Вземайки стъклена фигурка от бюрото на Салдур, започна да си я подхвърля от ръка в ръка.

Салдур стисна зъби, докато очите му проследяваха всяко прелитане на фигурката.

— Когато Бректън отказа, Арчи заплаши да използва него и роялистите срещу нас. Представяш ли си? Каза, че щял да се отправи срещу Акуеста. Мисли си, че може да ми се противопостави! Този малък… — Етелред трясна фигурката в бюрото, разтрошавайки я. — О, извинявай, Саули.

Салдур въздъхна, но не каза нищо.

— Както и да е — Етелред изтупа ръце, при което по плота на бюрото паднаха още парченца стъкло. — Кой би помислил, че един рицар ще откаже титлата маркиз плюс цяло кралство? Надутият му глупак! И за какво го прави? Вярност към Арчи Белънтайн. Който го мрази. Винаги го е правил. Нелепо е.

— Което ни отвежда към това защо си тук, господин Блекуотър — рече Салдур. С дантелена кърпичка измете стъклените парченца в кофа за боклук. — Колкото и да ми се ще да си я припиша, идеята беше на Гай — Салдур кимна към стража.

Гай не промени вдървената си поза, като че това беше обичайната му позиция.

— Откривайки те в градината, Гай осъзнал, че ти можеш да разрешиш малкия ни проблем със сър Бректън.

— Не разбирам — рече Ейдриън.

Салдур извъртя очи.

— Не можем да позволим на Бректън да достигне армията си при Дрондил Филдс. Тогава бихме се осланяли на милостта на Арчи. Той би могъл да изисква всичко, докато Бректън отговаря за лоялността на армията му.

Объркването на Ейдриън не намаля.

— И?

Етелред се изкикоти.

— Бедният Саули, прекалено много разчиташ на намеци. Този човек е боец, а не стратег. Трябва да му се каже в прав текст — обръщайки се към Ейдриън, продължи. — Бректън е опитен воин и не се надявахме да намерим човек, който да го победи, докато Гай не изтъкна, че ти си идеален за тази работа. Накратко, искаме да убиеш сър Бректън.

— Турнирът на Зимния фестивал ще започне след няколко дни — продължи Салдур. — Бректън също ще участва. Искаме да го победиш. Неговото копие ще бъде със затъпен връх, а твоето ще има бойно острие, скрито под порцелан. Когато той умре, проблемът ни ще бъде решен.

— И защо точно бих се съгласил?

— Както добрият регент обясни — рече Гай, — убийството на серет се наказва със смърт.