Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 36

— Е — обърна се Етелред към Ейдриън, — имаме ли сделка?

Ейдриън изучаваше мъжа край шахматната дъска. Макар да не го бе виждал преди, чувстваше се сякаш би трябвало да го разпознае.

— Не — накрая каза Ейдриън. — Искам и Дигън Гаунт.

— Видяхте ли? Той е закрилникът! — възкликна Гай. — Или му се ще да бъде. Очевидно Есрахаддон му е казал, че Гаунт е наследникът.

Етелред изглеждаше притеснен.

— Това е изключено. С години издирвахме Наследника на Новрон. Не можем да го освободим.

— Не просто години — векове — поправи го Салдур. Взираше се в Ейдриън с леко отворена уста, опипвайки предните си зъби с връхчето на езика. — Есрахаддон е мъртъв. Ти потвърди това, нали, Гай?

Стражът кимна.

— Лично уредих тялото му да бъде ексхумирано и изгорено.

— А колко знае Гаунт? Чух, че сте си побъбрили няколко пъти.

Гай поклати глава:

— Малко, доколкото успях да определя. Настоява, че Есрахаддон изобщо не му е казвал, че той е наследникът.

— Но Ейдриън ще му каже — протестира Етелред.

— Е, и? — отвърна Салдур. — Това какво значение има? Двамата може да пътуват из провинцията, оповестявайки произхода на Гаунт по върховете на планините. Кой ще им обърне внимание? Модина ни служи добре. Хората я обичат и я приемат за неоспоримия истински Наследник на Новрон. В крайна сметка тя уби гиларабрина. Опитат ли се да убедят хората, че Гаунт е наследникът, не ще получат подкрепата нито на селяните, нито на благородниците. Проблемът не беше самият Дигън, а по-скоро Есрахаддон, който можеше да го използва като марионетка. След като магьосникът вече го няма, Гаунт не е заплаха.

— Не съм убеден, че патриархът ще одобри — рече Гай.

— Патриархът не се е изправил срещу тешлор в момента, нали?

— Ами децата на Гаунт? Десетилетия по-късно те може да предявят претенции за трона. Трябва да се погрижим за това.

— Защо да се тревожим за проблеми, които може изобщо да не възникнат? Защо не се погрижим за настоящите си проблеми и оставим бъдещето да се развива? Какво ще кажеш, Ланис?

Етелред кимна.

Салдур се обърна към Ейдриън:

— Ако успееш да убиеш сър Бректън в турнира, ще освободим Дигън Гаунт и принцеса Ариста. Но трябва да напуснете Аврин завинаги. Съгласен ли си?

— Да.

— Отлично.

— Значи вече мога да си вървя?

— Всъщност не — рече Салдур. — Трябва да проявиш разбиране относно желанието ни това малко споразумение да си остане между нас. Страхувам се, че трябва да настоя да останеш в двореца, докато стане време за турнира. Докато си тук, ще бъдеш под постоянно наблюдение. Ако се опиташ да избягаш или да се свържеш с някого, това ще бъде изтълкувано като отказ от твоя страна. Тогава принцесата и Гаунт ще бъдат изгорени на клада.

— Смъртта на Бректън трябва да изглежда като инцидент или като резултат от действията на прекалено амбициозен рицар. Не може да възникнат подозрения в заговор. На простолюдието не се позволява да участват в турнири, затова ще те направим рицар. Ще отседнеш в рицарските покои, ще участваш в игрите, ще посещаваш пиршества — всичко, което рицарите правят по това време на годината. Ще ти назначим ментор, за да сме сигурни, че никой няма да се усъмни в благородния ти произход. От този момент нататък единственият начин да напуснеш двореца, е убийството на сър Бректън.