Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 33
Майкъл Дж. Съливан
— Единственият убит тогава беше Фанън Пикъринг — рече Ейдриън. — Серетите ни нападнаха.
— Какъв смисъл има да обсъждаме кой какво кога направил? И все пак убийството на серет се наказва жестоко. Страхувам се, че екзекуцията е обичайна практика. Но страж Гай настоява, че ти си тешлор — единственият тешлор — и това е необичайно смекчаващо вината доказателство.
— Ако си припомням уроците по история правилно, само един тешлор е избегнал разрухата на Старата империя — Джериш Грелад, който помогнал на Наследника на Новрон да се скрие. Легендата твърди, че тешлорските умения били предавани от поколение на поколение, за да бъде защитавана кръвната линия на императора.
— За Пикърингови и Килдарови се говори, че са открили по една от тешлорските дисциплини. Тези ревниво пазени тайни са направили въпросните семейства прословути фехтовчици. Изцяло обучен тешлор би бил… ами, неуязвим в единоборство. Прав ли съм?
Ейдриън не каза нищо.
— Във всеки случай, нека приемем за момент, че Гай не греши. Ако това е така, присъствието ти ни предоставя интересна възможност, от която бихме могли да извлечем взаимна полза. Предвид това сметнахме, че би желал да ни изслушаш, ако се отнесем към теб с известно уважение. Оставяйки те свободен…
Вратата се отвори рязко и в стаята влезе регент Етелред. Едрият мъжага бе облечен в елегантни царствени одежди от коприна и кадифе. И той изглеждаше по-стар, шкембе загрозяваше някога стегнатата му фигура. По брадата и мустаците му пълзеше сиво, стигнало до бяло в косата му. След като придърпа вътре плаща си, затвори.
— Значи това е човекът? — прогърмя той, оглеждайки Ейдриън. — Познавам ли те?
Невиждайки причина да лъже, Ейдриън отвърна:
— Служил съм в армията ви.
— Точно така — рече Етелред, размахвайки оживено ръце. — Беше добър боец. Удържа линията при… при… — неколкократно щракна с пръсти.
— При брода на река Грейвин.
— Точно — той се плесна по бедрото. — Адски добра работа. Тогава те повиших, нали? Направих те капитан или нещо от сорта. Какво стана?
— Напуснах.
— Жалко. Беше сносен войник — Етелред го потупа по рамото.
— Разбира се, че е, Ланис. В това е цялата работа — рече Салдур.
Етелред се изкикоти, сетне каза:
— Истина, истина. Е, той прие ли?
— Още не сме го попитали.
— Какво да ме попитате?
— Ейдриън, имаме малък проблем — започна Етелред. Докато говореше, той обикаляше между бюрото на Салдур и вратата. Пръстите на лявата ръка бе затъкнал зад гърба си в колана, а с десницата придружаваше думите си като с диригентска пръчица. — Казва се Арчибалд Белънтайн. Гнусна малка невестулка. Всички Белънтайнови винаги са били безполезни, но той също владее Чадуик. Така че без никакви свои заслуги управлява провинция, която е почти безполезна. Почти, защото Чадуик е домът на лорд Белстрад, чийто най-голям син, сър Бректън, е най-добрият рицар в Аврин. И като казвам