Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 29
Майкъл Дж. Съливан
— Мастър Мелбърн, ако обичате — рече абатът. — По средата на вечернята сме.
Глава 6
Дворецът
Ейдриън дръпна завесите и запали свещта на масичката, сетне се обърна към Албърт:
— Какво откри?
В миналото винаги Ройс организираше срещите. Ейдриън напрягаше ума си да си припомни всички дребни детайли, на които наблягаше партньорът му.
Намираха се в стаята му в странноприемницата, първата им среща след напускането на Ройс. Сега Албърт беше отседнал в палата и Ейдриън държеше срещите им да бъдат нарядко. Един гост на императрицата можеше и да посети някаква занемарена кръчма да се развесели, но твърде много посещения биха събудили подозрение.
— Джени ме запозна със секретарката на императрицата — рече Албърт. Бе облечен в тежко наметало, чиято семпла вълна скриваше пищните му одежди. — Момичето се разплака от радост, когато Джени ѝ каза новините за семейството ѝ. Спокойно мога да заявя, че лейди Амилия обича херцогинята, а на мен поне се доверява. Да беше видял Джени. Възхитителна беше. А покоите ѝ са невероятни.
— Ами Лио?
— Тих — както винаги, но и той е в кюпа. Ако за Джени не представлява проблем, за него също не е. Пък и той винаги е мразел Етелред.
Двамата седнаха на масата. Бледата премигваща светлина откриваше само лицата им. Повече от седмица Ейдриън бе дирил информация в града, но не напредваше особено. Не умееше да планира като Ройс.
— А и знаеш как Джени обожава интригите — додаде Албърт. — Та както и да е, тя уреди да бъда назначен за официален сватбен организатор.
— Отлично. Научи ли нещо от полза?
— Попитах лейди Амилия за места, които биха могли да бъдат използвани за временно настаняване на изпълнителите. Казах ѝ, че е често срещана практика да се използват празни килии за целта, тъй като е трудно да се намери място в странноприемниците.
— Хитро.
— Благодаря, обаче нямаше полза. Според нея дворецът не разполагал с тъмница, само със затворническа кула.
— Това звучи добре.
— Която е празна.
— Празна? Сигурен ли си? Провери ли?
Албърт поклати глава:
— Нямам достъп.
— Защо, след като е празна?
Виконтът сви рамене.
— Никаква идея, но лейди Амилия ме увери, че е. Каза, че самата тя е била там. Пък и наблюдавах последните няколко нощи, убеден съм, че е права. Никаква светлина не видях. Макар че веднъж видях един серет да влиза.
— Други идеи?
Албърт забарабани с пръсти по плота, замисляйки се.
— Единствената друга забранена зона е петият етаж, където трябва да са покоите на императрицата.
— Виждал ли си я? — Ейдриън се приведе напред. — Говори ли с нея?
— Не. Доколкото мога да кажа, Модина никога не напуска стаята си. Амилия настоява, че императрицата е заета да ръководи империята, а и е още слаба. Очевидно тази комбинация прави невъзможно приемането на посетители. Това се оказа източник за раздразнение. Всички от гостуващите благородници искаха да я посетят, но им бе отказано.
— Все някой трябва да я вижда.
— Лейди Амилия със сигурност. Също така има и камериерка… — Албърт зарови в туниката си, измъквайки посмачкани пергаменти, които изправи на масата. — А, ето. Камериерката се нарича Ана, а пазачът пред вратата — отново се зачете в бележките си — Джерълд. Ана е дъщеря на търговец на платове от Колнора. Що се отнася до Джерълд, пълното му име е Джерълд Бейниф. Родом от Чадуик. Семеен приятел на Белстрадови.