Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 27

В другата страна на помещението жена и малко момче режеха гъби и ги поставяха в очукана съдина, овесена над малко огнище, изградено от речни камъни. Те също бяха мир — мелез между човек и елф. И двамата не продумаха, но го поглеждаха от време на време, добавяйки зеленчуци в котлето.

— Знаеш името ми? — запита Ройс.

— Разбира се. Не е име, което ще забравя лесно. Моля те, заповядай. Моят дом е и твой.

— Откъде ме познаваш? — Ройс издърпа и краката си, затваряйки вратата.

— Три есени по-рано, точно след убийството на Амрат, ти беше в „Сребърната кана“.

Ройс се замисли. Шапката!

— Те бяха болни — Рин посочи с глава към семейството си. — Трескави, и двамата. Бяхме свършили храната, аз дадох последните си пари за малко стар хляб и ряпа от мистър Хал. Знаех, че няма да е достатъчно, но нищо друго не ми оставаше да сторя.

— Ти беше елфът, когото обвиниха в кражба. Свалиха ти шапката.

Рин кимна. Изпусна дим от лулата си и рече:

— Ти и твоят другар организирахте група, която да спаси принца на Меленгар. Помоли ме да се присъединя. Обеща ми честна делба.

Ройс сви рамене:

— Нуждаехме се от всеки, желаещ да помогне.

— Не ти повярвах. Кой от вида ми би го сторил? Никой никога не е давал полагащото му се на елф, но бях отчаян. Накрая Дрейк отказа да ми плати, точно както очаквах. Но ти удържа на думата си и го принуди да ми даде моя дял — и кон. Заплаши да ги избиеш, ако не го сторят — усмихна се леко. — Дрейк ми даде жребеца с всички такъми. Смятам, че е искал да се отърве от мен. Напуснах, преди да са си променили решението. Бях се отдалечил на мили разстояние, когато имах възможност да погледна в дисагите. Плодове, ядки, месо, сирене, пинта уиски, мях сайдер — всичко това само по себе си би било истинско съкровище. Но намерих още одеяла, дрехи, брадва, кремък и желязо, нож — и кесия. В нея имаше златни тененти — двадесет и два.

— Златни тененти? Получил си коня на барон Трумбул?

Рин кимна.

— Имаше повече от достатъчно да купя лекарства, а с коня се върнах навреме. Молех се да ми се отдаде възможност да ти благодаря, преди да съм умрял — и ето че днес я получих. Видях те в града, но там нищо не можех да сторя. Толкова се радвам, че те убедих да ни посетиш.

— Ръкавиците бяха отлична добавка.

— Моля те, разполагай се. Бъди наш гост за вечеря.

Ройс окачи наметалото си заедно с шала на един клон и остави ботушите да се сгреят край огъня. Четиримата се нахраниха почти мълчаливо.

След като бе взела празната купа на Ройс, съпругата на Рин за пръв път заговори:

— Изглеждате уморен, господин Ройс. Да ви приготвя ли легло за през нощта?

— Не, съжалявам. Не мога да остана — каза Ройс, изправяйки се.

Приятно беше отново да усеща краката си.

— Бързаш ли? — попита Рин.

— Може да се каже.

— В такъв случай вземи коня ми, Хивенлин.

Само час по-рано Ройс би откраднал всеки попаднал му кон, така че сега с изненада се чу да казва:

— Не. Не, благодаря.

— Настоявам. Нарекох го Хивенлин в твоя чест. Означава неочакван дар на елфически. Трябва да го вземеш. Познава всяка горска пътека и ще те отведе безопасно до нужното ти място.