Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 30
Майкъл Дж. Съливан
Виконтът зашумоля с пергаментите.
— Веднъж е бил личен помощник на сър Бректън. Заради храбростта си е препоръчан за телохранител на императрицата.
— А регентите?
— Предполагам те биха могли да я посещават, но, доколкото мога да кажа, не го правят. Поне никой от хората, с които говорих, не помни да ги е виждал някога на петия етаж.
— Тогава как управлява тя, щом никога не се среща с Етелред и Салдур?
— Смятам, че е очевидно. Империята се управлява от регентите.
Ейдриън се облегна смръщен.
— Значи тя е марионетка.
Албърт сви рамене:
— Възможно. Това от значение ли е?
— Двамата с Ройс я познавахме — преди да стане императрица. Смятах, че тя би могла да ни помогне.
— Не изглежда, че тя притежава някаква власт.
— Някой знае ли?
— Някои от аристократите може и да подозират, макар повечето да изглеждат колосално незапознати.
— Не е възможно всички да са
— Не трябва да забравяш, че много от тях са изключително набожни и фанатични империалисти. Вярват на историята, че родът ѝ води началото си от Марибор. Доколкото можах да проуча, по-голямата част от простолюдието също споделя това виждане. Слугите и дори дворцовите пазачи гледат на нея с възхита. Нередовните ѝ появи само засилват това. Мечтата на политика. Тъй като бива виждана рядко, никой не приписва грешките на нея, вместо това всички обвиняват регентите.
— Значи само Амилия, пазачът и камериерката я посещават? Никой друг?
— Така изглежда. О, чакай — Албърт поспря. — Нимбус също има достъп.
—
— Да, той е царедворец от Вернес. Срещнах го преди няколко години на някакво тържество или бал. Всъщност той беше този, който представи лорд Дареф и мен на Белънтайн, от своя страна довело до двойната кражба на писма за графа на Чадуик и Аленда Ланаклин. Нимбус е хилав веселяк, който обича да се облича в крещящи дрехи и напудрена перука. Винаги носи малка кожена чанта през рамо — носят се слухове, че вътре държи грим. По-умен е, отколкото изглежда. Много е наблюдателен — всичко чува. Бил е нает от лейди Амилия и работи като неин помощник.
— А каква е вероятността
— Нищожна, подозирам. Защо? Току-що ти казах, че няма с какво тя да ни помогне. Или мислиш, че държат Гаунт в стаята ѝ?
— Не — Ейдриън прокара ръка върху масата, сякаш галейки сенките. — Просто бих искал да… не зная, да видя дали е добре, предполагам. Обещах на баща ѝ да се грижа за нея… да се уверя, че тя е добре.
— Тя е императрицата — изтъкна Албърт. — Или той не е чул?
— Мъртъв е.
— О — Албърт замлъкна.
— Просто бих се почувствал по-добре, ако мога да поговоря с нея.
— Гаунт ли е целта ни — или императрицата?