Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 20

— Виконте — викна херцогинята, помахвайки му да се приближи. — Амилия, скъпа, позволи ми да ти представя виконт Албърт Уинслоу.

— Очарован съм — той свали шапка и я размаха в почтителен поклон.

— Албърт вероятно е най-големият експерт по организирането на грандиозни събития. Наех го да ръководи моя Летен фестивал. Резултатът беше удивителен. Казвам ти, този човек е гений.

— Твърде сте любезна, милейди — рече Уинслоу с топла усмивка.

— Още не мога да проумея как беше успял да напълниш рова с делфини. Ами знамената — не бях виждала нищо такова. Чиста магия!

— Удоволствие е да съм Ви зарадвал, милейди.

— Амилия, на всяка цена трябва да използваш Албърт. Не се притеснявай за разходите. Настоявам аз да платя.

— Глупости, прекрасни ми дами. Не би ми и минало през ума да приема пари за такова благородно мероприятие. Времето ми е на ваше разположение, ще сторя всичко по силите си от преданост към вас, както и към Нейно Високопреосвещенство, разбира се.

— Ето! — изгука лейди Женвиев. — Този мъж е истински рицар! На всяка цена прибегни до услугите му, скъпа.

Двамата се взираха в Амилия, докато тя не се принуди да кимне.

— За мен е неописуемо удоволствие да ви служа, милейди. Кога ще мога да се срещна с вашия персонал?

— А… — Амилия се поколеба. — Само двамата с Нимбус сме. Нимбус! Съжалявам, но бях тръгнала към него, когато… когато се срещнахме. Трябваше да подберем забавлението за пиршествата, а закъснявам ужасно.

— Тогава трябва да побързаш — рече лейди Женвиев. — Вземи и Албърт със себе си. Той може да започне оттам. Сега бягай. И не е нужно да ми благодариш, скъпа. Успехът ти ще бъде моята награда.

* * *

Амилия забеляза, че виконт Уинслоу не беше толкова формален в отсъствието на херцогинята. Той посрещаше топло всеки изпълнител, а неизбраните бяха отпращани почтително. Знаеше точно какво се изисква, така че под неговото ръководство прослушването протече бързо. Спряха се на двадесет номера, по един за всяко предсватбено пиршество, три за банкета в навечерието и пет за церемонията след сватбата. Виконтът дори подбра резерви за всеки случай.

Амилия му беше благодарна за оказаната помощ. Колкото и да бе свикнала да разчита на Нимбус, той нямаше опит с организирането на събития. Първоначално той изпълняваше службата на ментор на императрицата, но мина доста време, откакто бе преподавал протокол на Модина. От тези ѝ умения нямаше нужда, тъй като тя не напускаше стаята си. Така че Нимбус стана секретар на секретарката, дясна ръка на Амилия. Знаеше как се постигат нещата в кралския двор, докато Амилия си нямаше и понятие.

През годините си на служба на рениддските благородници Нимбус бе усвоил финия език на манипулацията. Бе се опитал да обясни нюансите на това умение и на Амилия, ала тя се оказа лош ученик. Понякога я поправяше за сторените от нея глупости, като например поклон на камерхера, благодаренето на прислужник, оставането на крака, принудило и другите да стоят прави. Почти всеки неин успех в замъка се дължеше на Нимбус. Някой по-амбициозен човек би възнегодувал против това, но Нимбус винаги предлагаше съветите си любезно и учтиво.