Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 152

* * *

С треперещи ръце Ройс положи безжизненото тяло на Гуен край моста. Затвори очите ѝ и за последно целуна устните ѝ. Нежно скръствайки ръцете ѝ, той я покри с грубото наметало — сякаш я слагаше да спи. Не можеше да се насили да покрие лицето ѝ. Дълго време се взираше в него, усмихнато дори и в смъртта.

Загърбвайки я, той се изправи. Несъзнателно прекоси моста.

— Спри на място, Ройс! — викна Мерик, когато другият вече бе прекосил моста.

По ъгъла на звука Ройс определи, че Мариус се намира на втория етаж.

— Всички от долните врати и прозорци са запечатани. При императрицата съм поставил човек с кинжал на гърлото ѝ.

Ройс не му обърна внимание. Ловко подскочи на най-близката лампа, строшавайки я, за да угаси пламъка. Повтори това още два пъти, потапяйки мястото в мрак.

— Говоря сериозно, Ройс — отново викна Мерик. Долавящата се в гласа му паника издаваше, че вече не вижда стария си партньор. — Не прави грешката да убиеш още една невинна жена.

Ройс откъсна долната част на плаща си и го напои в резервоара на лампата. Сетне се приближи до склада.

— Не можеш да ме стигнеш, без да я убиеш! — викна отново Мерик. — Отстъпи там, където да мога да те виждам.

Ройс започна да навлажнява стените с масло.

— По дяволите, Ройс. Не бях аз. Не съм я убил.

Ройс запали напоения плат и го мушна под вратата. Дървото беше старо и сухо, пламъците лакомо го захапаха. Зимният вятър също допринесе, раздухвайки ги по стените.

— Какво правиш? — долетя гласът на Салдур, изпълнен с ужас. — Мариус, направи нещо. Заплаши да прережеш гърлото на Модина, ако той…

— Сторих го, идиоте! Не се интересува от императрицата. Ще избие всички ни! — изкрещя Мерик Мариус.

Пламъците се разпростряха бързо. Ройс отиде за още масло, за да разшири огъня. Външността на склада лумна, огнените стени се издигнаха нагоре. Ройс отстъпи назад и загледа как постройката гори. Чувстваше горещината върху лицето си.

Отвътре долитаха гласове, борещи се да бъдат чути над пукота на огъня. Ройс зачака, гледайки как четирилистният знак изгаря.

Не след дълго първият мъж скочи от втория етаж. Приземи се сносно, ала Ройс моментално се нахвърли отгоре му. Пламъците проблеснаха върху Алвърстоун. Мъжът изкрещя, но Ройс не бързаше. Преряза сухожилията в краката му, така че онзи да не си тръгне преждевременно. Сетне се настани на гърдите му и започна да реже пръстите му. Отдавна не бе разпарчетосвал някого с кинжала си. Удивляваше се колко чисто бялото острие разрязваше хрущяли и дори кости. Забелязвайки нов скачащ, остави първия да кърви. Този летеше от третия етаж. Приземи се с лошо костеливо пропукване.

— Не! — викна мъжът, опитвайки се да пролази надалеч. Ройс отново се прояви като бавен и методичен. Падналият виеше с всяко прорязване. Когато мъжът застина, Ройс извади сърцето му. Изправи се, подгизнал от кръв, оцапала дясната му ръка чак до лакътя, и хвърли органа през прозореца, от който безсърдечният бе скочил.

— Ти си наред, Салдур — подигра се той. — Нямам търпение да видя дали действително имаш такова.

Отговор не последва.