Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 154

— В това няма логика! — изкрещя някой. Поглеждайки натам, той ги видя на най-високата част. Ройс бе притиснал Мерик до ръба. Мерик беше наранен, невъоръжен и крещящ. Скачайки на крака, Ейдриън затича напред, хлъзгайки се по снега. Само от няколко крачки видя как Ройс наръгва Мариус и сетне двамата политат в реката.

Хвана се за перилата и надникна. Сърцето му лупаше бясно. Далеч отдолу Бернум се чернееше като линия, начупена от лунни експлозии на местата, където водата се пръсваше в скалите. Видя нещо черно да лети във въздуха. Миг по-късно то раздра водната повърхност.

* * *

Ариста протегна пръсти и се покатери обратно на седлото си. Бректън също яхна коня си и отиде напред, за да говори с викащите пазачи. Ейдриън вече бе потънал из виещите се улички.

Никой не спомена пръсналата се порта.

Без Ейдриън, който да ги напътства, сър Бректън поведе отряда из Колнора. Прекосяваха Бернум по Уарполския мост, когато видяха пламналия склад при един мост по-надолу по реката, указващ целта им. Вместо да се върне назад, Бректън продължи по моста, повеждайки ги към склада. Така прекосиха чудовищните пламъци.

Сградата бе истински ад. Огънят хипнотизираше Ариста. Огромни огнени стълбове се протягаха към небето. Източната стена се сви и отчасти срути, засипвайки снега с куп пламтящи отломки. От назъбените прозорци се виеше бял дим. Недалечен дъб бе прихванал пламъците, сгърчил клони като гигантска факла.

Ариста чу женски вик.

— Това е Модина! — изпищя Амилия, дърпайки толкова силно юздите си, че животното тръсна глава и отстъпи назад. — Тя е вътре!

Сър Бректън и неколцина от хората му скочиха от седлата и се втурнаха към прага. Разбиха залостената врата, но жегата ги принуди да отстъпят. Бректън си сложи качулката и понечи да влезе.

— Спрете! — викна Ариста, слизайки от коня.

Рицарят се поколеба.

— Ще умрете, преди да я достигнете. Аз ще ида.

— Но… — поде Бректън, сетне спря. Потривайки брадичка, той погледна към огъня, сетне насочи поглед към Ариста. — Можете ли да я спасите?

Ариста поклати глава.

— Не зная. Никога не съм опитвала преди, но аз имам по-голям шанс. Просто дръжте останалите настрана.

Спусна ръкавите на Есрахаддоновата роба и се загърна, пристъпвайки сред пламъците. С вълнение осъзна, че може да предвижда движенията на огъня. Пламъците се движеха като живо същество. Изсушаваше и поглъщаше старата дървесина като лаком звяр. Бе гладен, тормозен от неутолим ищах и безгранична алчност. Приближавайки се, тя усети, че е забелязана. Огънят я пожела.

Не, каза му тя. Яж дървото. Остави ме.

Огънят просъска.

Остави ме или ще те угася.

Ариста знаеше, че може да предизвика дъжд, дори вихрушка, но дъждът щеше да отнеме прекалено много време, а вятърът щеше да срути постройката. Може би имаше начин да унищожи огъня, но не бе сигурна как точно да го стори, а Модина не можеше да чака.

Огънят заискри. Тя усети как елементалното му око се извръща. Пое сред пламъците и дима. Всичко около нея гореше. Въздухът се мяташе из пожара и принцесата се намери насред теченията му.