Читать «Тайната история» онлайн - страница 49

— Оцелях — каза ми момичето на купона. Беше руса, със слънчев загар и висока почти колкото мен. Не се налагаше дори да я питам, знаех, че е от Калифорния. Предполагам имаше нещо в гласа, в изложената на показ зачервена и обсипана с лунички кожа, силно изпъната над ключиците, мършавия гръден кош и ребрата, липсата на всякакъв бюст в зеещия корсет от Готие. Беше Готие и го знаех, защото тя някак си случайно го спомена в разговора. На мен ми приличаше на бански с доста пошли дантели отпред.

Тя надвикваше музиката:

— Доста труден ми беше животът, с тази травма и всичко останало — вече бях чул тази история за отпуснатите сухожилия, за загубата, претърпяна от света на танца и печалбата за света на останалите изпълнителски изкуства. — Обаче явно имам много силен усет за себе си и за собствените си нужди. Другите хора със сигурност имат значение за мен, но винаги получавам от тях всичко, от което се нуждая.

Гласът й бе груб и с насеченото звучене, което понякога калифорнийците старателно имитират, за да покажат, че идват от Ню Йорк. Но в тази жизнерадостност от Златния щат имаше и остра, груба нотка. Мажоретка на Прокълнатите. Тя бе от онези красиви, загорели, празноглави момичета, които у дома не биха ми обърнали и капка внимание, но тук се опитваше да ме сваля. Не бях спал с никоя във Върмонт, като изключим червенокосото миньонче, с което се запознах на купон през първата седмица. По-късно някой ми спомена, че била наследница на хартиени фабрики от Средния запад. Започнах да извръщам очи винаги, когато се срещнехме. (Съучениците ми се шегуваха, че това е джентълменският начин да излезеш от ситуацията.)

— Цигара? — креснах към новата.

— Не пуша.

— Аз също, освен на купони.

Тя се разсмя.

— Добре, дай една — викна в ухото ми. — Случайно да знаеш откъде можем да намерим малко трева?

Тъкмо палех цигарата, когато някой ме ръгна с лакът в гърба и залитнах напред. Музиката бе усилена до дупка, хората танцуваха, по пода имаше локви от бира, а на бара имаше някаква шумна компания. Виждах само група тела, които се гърчеха сякаш в мъките на Дантевия Ад на дансинга, и облак дим, който се носеше близо до тавана. А там, където светлината от коридора се разливаше по пода, виждах обърнати чаши и широко отворени, смеещи се, намацани с червило устни. С всеки купон е така — лошо и става още по-лошо — вече виждах първокурсниците, които бяха почнали да повръщат и се бяха наредили в унила редица пред тоалетната — но беше петък, бях прекарал цялата седмица в учене и изобщо не ми пукаше. Знаех, че нито един от колегите ми по старогръцки няма да бъде тук. Не бях пропуснал петъчен купон от началото на учебната година, а знаех, че те ги избягват все едно бяха Черната смърт.