Читать «Тайната история» онлайн - страница 364

Влязох в една от тези нови сгради. Май беше лаборатория или музей. Стъпките ми отекваха по настлания с плочки под. Имаше група мъже, всички пушеха лули и се бяха събрали около стъклена витрина, която проблясваше в сумрака и осветяваше по вампирски лицата им изотдолу.

Приближих се. Във витрината имаше машина, която бавно се въртеше на поставка, машина, чиито метални части влизаха, излизаха и се събираха, за да създадат нови образи. Храм на инките… щрак, щрак, щрак… Пирамидите… Партенона. Историята се нижеше пред очите ми и се променяше всяка секунда.

— Мислех си, че ще те открия тук — каза един глас до лакътя ми.

Беше Хенри. В сумрака безстрастният му поглед не трепваше. Над ухото му, под телената рамка на очилата, виждах барутния нагар и тъмната дупка в дясното слепоочие.

Не бях кой знае колко изненадан да го видя, но се радвах.

— Знаеш ли — казах му, — всички казват, че си мъртъв.

Той се загледа надолу към машината. Колизеят… щрак, щрак, щрак… Пантеонът.

— Не съм мъртъв. Само имам известни проблеми с паспорта.

— Моля?

Той се изкашля.

— Движенията ми са ограничени. Вече нямам право да пътувам толкова свободно, колкото бих искал.

Света София. „Сан Марко“ във Венеция.

— Какво е това място? — попитах го.

— Боя се, че тази информация е засекретена.

Огледах се любопитно. Явно бях единственият посетител.

— Отворено ли е за всички? — попитах.

— Не, принципно не е.

Погледнах го. Имаше толкова много неща, които исках да го попитам, толкова много, които да му кажа. Но някак си знаех, че не бе време за това, а и дори да беше, не това бе най-важното.

— Щастлив ли си тук? — казах накрая.

Замисли се за миг.

— Не особено. Но и ти не си много щастлив там, където си.

„Василий Блажени в Москва“. Катедралата в Шартр. Солсбъри и Амиен. Погледна часовника си.

— Надявам се, че ще ме извиниш, но закъснявам за среща.

Обърна се и си тръгна. Гледах как гърбът му се отдалечава надолу по дългия и блестящ коридор.

Бележки

1

Възможната липса на очилата е препратка към едно от най-печално известните престъпления в историята на САЩ. На 21 май 1924 г. в Чикаго е убит четиринадесетгодишният Боби Франкс, малко по-късно в процеса на разследването са арестувани и обвинени в неговото убийство двама от съучениците му — Нейтън Леополд и Ричард Льоб. Двамата изключително надарени и произхождащи от богати семейства младежи са искали да извършат „идеалното престъпление“ и да се измъкнат. Намерените на местопрестъплението очила, принадлежащи на Нейтън Леополд, едва не пращат и двамата малолетни престъпници на бесилото. — (Бел.прев.)