Читать «Тайната история» онлайн - страница 363

Не съм виждал Джулиан от онзи следобед в кабинета му с Хенри. Франсис преодоля невероятни трудности, докато успее да се свърже с него няколко дни преди погребението на Хенри. Каза, че Джулиан сърдечно го поздравил, изслушал вежливо новините за кончината на Хенри и казал:

— Оценявам жеста, Франсис. Но се боя, че наистина няма какво повече да направя там.

Преди година Франсис повторно ми съобщи за слуха, че Джулиан бил назначен за кралски възпитател на престолонаследника на Суаориланд, някъде в Източна Африка, който впоследствие разбрахме, че е пълна измишльотина. Но колкото и лъжлива да бе тази история, тя започна съвсем отделен живот в моето въображение. Каква по-добра съдба за Джулиан от тази някой ден да бъде властта зад трона на Суаори, какво по-добре от това да превърне своя ученик в крал-философ? (Принцът от измислицата бе само на осем. Чудя се какъв бих бил сега, ако бях попаднал в ръцете на Джулиан, когато бях едва осемгодишен.) Ще ми се да мисля, че може би като Аристотел той щеше да отгледа мъж, който да покори света.

От друга страна, както казва Франсис, може би не.

Не знам какво се случи с агент Давънпорт, предполагам, че все още живее в Нашуа, Ню Хемшър. Детектив Скиола е мъртъв. Починал преди около три години от рак на белите дробове. Разбрах го от съобщение за заупокойна служба, което видях късно през нощта по телевизията. На него се виждаше изправеният, слаб, излязъл сякаш изпод перото на Данте Скиола, на фона на черен екран.

— Когато видите това съобщение, ще съм мъртъв.

В съобщението той каза и още, че не кариерата му в полицията го е убила, а двете кутии цигари на ден. Видях го в три сутринта, бях сам в апартамента си, телевизорът бе чернобял и имаше доста смущения. Бял шум и снеговалеж. Сякаш говореше на мен, право от телевизора. За миг бях обзет от дезориентация и паниката ме сграбчи. Можеше ли призрак да се въплъти през дължината на вълните, електрическите точки и кинескопа? Какво всъщност са мъртвите, ако не вълни и енергия? Светлина, идваща от мъртва звезда?

Това между другото е израз на Джулиан. Помня от една негова лекция върху „Илиада“, когато Патрокъл се явява в съня на Ахил. Има един трогателен откъс, в който Ахил, преизпълнен с радост от появата на призрака, се опитва да прегърне своя стар приятел. Но той изчезва.

— Мъртвите ни се явяват в сънищата — каза Джулиан, — защото само по такъв начин могат да ни накарат да ги видим. Онова, което виждаме е само един образ, дошъл от много далеч, светлина, идваща от мъртва звезда…

Което пък ми напомня за нещо, което сънувах преди няколко седмици.

Бях се озовал в непознат и пуст град, стар град като Лондон. Населението му бе изчезнало заради война или епидемия. Беше нощ, улиците са тъмни, бомбардирани, изоставени. Дълго се щурах безцелно край разрушени паркове, взривено убежище, празни парцели, погълнати от плевели и срутили се блокове, а ръждясалите им подпори се подаваха отстрани като ребра. Но тук-там, пръснати между безлюдните черупки на достолепните стари обществени сгради, виждам нови, които са свързани с футуристични алеи, осветени отдолу. От руините се издигат дългите, студени образи на модерната архитектура, фосфоресциращи и зловещи.