Читать «Тайната история» онлайн - страница 343

Дори и след всичко, което се бе случило, горчивината и разочарованието в гласа на Хенри ме пробождаха дълбоко в сърцето.

— Хенри — исках да кажа нещо мъдро, че Джулиан бе просто човек, че бе стар, че плътта и кръвта са немощни и слаби, и че настъпва време, когато трябва да надминем учителите си. Но се оказах неспособен да изрека каквото и да било.

Той извърна своите слепи, невиждащи очи към мен.

— Обичах го повече от собствения си баща — каза той. — Обичах го повече от всеки друг на света.

Вятърът се бе усилил. Дъждът леко трополеше по покрива. Много дълго време седяхме просто така, без да говорим.

В три следобед на следващия ден отидох да се срещна с новия преподавател.

Когато влязох в кабинета на Джулиан, се стреснах. Помещението бе напълно празно. Нямаше ги книгите, килимите, голямата кръгла маса. Бяха оставили единствено завесите на прозорците и една японска гравюра, дадена му от Бъни и закрепена с кабърчета. Камила беше там, както и Франсис, който изглеждаше доста смутен, както и Хенри. Той стоеше до прозореца и правеше всичко възможно, за да не обръща внимание на непознатия.

Учителят бе довлякъл някакви столове от трапезарията. Беше около трийсетгодишен мъж, с кръгло лице и руса коса, облечен с поло и дънки. На едната от розовите му ръце силно блестеше венчална халка, около него се носеше натрапчив аромат на афтършейв.

— Добре дошъл — каза той и се наведе, за да се ръкува с мен, а в гласа му чух ентусиазма и снизхождението на човек, свикнал да работи с юноши. — Казвам се Дик Спенс. А ти?

Часът беше кошмарен. Сърце не ми дава отново да премина през това. Гласът му бе покровителствен в началото, когато ни раздаде една страница от Новия завет с думите:

— Разбира се, не очаквам от вас да доловите нюансите, за мен е достатъчно, ако успеете да схванете смисъла.

После постепенно в тона му се появи изненада:

— Виж ти! Доста сте напреднали за студенти!

А после зае и отбранителна позиция:

— От доста време не съм виждал студенти с вашето ниво.

Докато накрая се стигна и до унижението. Той бе капелан в Хакет и гръцкият му, който бе учил предимно в семинарията, бе груб и посредствен дори и по моите стандарти. Бе един от онези езикови преподаватели, които силно разчитат на мнемотехниката.

— „Агатон“192. Знаете ли как помня тази дума? „Агата Кристи пише наистина добри криминални романи.“

Презрителното изражение на Хенри бе неописуемо. Ние, останалите, мълчахме унизени. Появата на Чарлс не подобри положението. Той влезе, залитайки, двадесет минути след започването на часа, очевидно пиян. Появата му предизвика повторен цикъл от предишните официалности.

— Добре дошъл. Казвам се Дик Спенс. А ти?

Колкото и да не е за вярване, но последва повторение и на унизителния етюд с „агатон“.

Хенри каза ледено, на прекрасен атически гръцки:

— Мой прекрасни приятелю, добре, че е твоето търпение, иначе щяхме да се валяме в невежество, като прасета в кочина.

Преподавателят погледна крадешком часовника си:

— Виж ти! Изглежда, че времето ни за днес изтича!

След края на часа петимата седяхме, потънали в мрачна тишина.