Читать «Тайната история» онлайн - страница 341

— Какво? — прекъсна го Чарлс. — Какви ги говориш? Каза, че Джулиан е заминал…

— Младежо, позволете ми да ви поздравя за умението, с което боравите с английския език.

— Какво се е случило? Просто си е събрал нещата и си е тръгнал?

— С една дума, да.

Настъпи кратко мълчание. А после Чарлс каза високо и ясно:

— Хенри, защо ли по някаква причина си мисля, че за всичко си виновен ти?

Тогава последва дълго и не толкова приятно мълчание. После Чарлс се завъртя и изскочи навън, като затръшна вратата след себе си.

Деканът се изкашля.

— Както казвах… — поде той отново.

Странно наистина, но дори при така стеклите се обстоятелства, все още бях в състояние да се разстроя от факта, че образованието ми в Хампдън бе отишло на вятъра. Кръвта ми се смрази, когато деканът каза „два допълнителни семестъра“. Знаех със същата сигурност, с която знаех, че нощта следва деня, че по никакъв начин не можех да принудя родителите си да дадат своя мизерен, но твърде нужен принос за една допълнителна учебна година. Бях загубил време, когато три пъти сменях специалността, когато се прехвърлих от Калифорния, а щях да изгубя още повече, ако отново се прехвърлех, дори ако приемехме, че можех дори да се прехвърля в друг колеж, че мога да получа още една стипендия с нашарената ми характеристика и шарените ми оценки. Защо, питах се, защо постъпих толкова глупаво, защо не избрах едно нещо и не останах да го уча, как се случи така, че понастоящем бях в края на третата си година в колежа и нямаше какво да представя по същество?

Онова, което ме ядоса още повече, бе, че сякаш на никой друг от останалите не му пукаше. Знаех, че за тях това нямаше никакво значение. Какво щеше да им струва, ако трябваше да изкарат един допълнителен семестър? Какво значение имаше, ако не успееха да се дипломират, ако трябваше да се приберат обратно вкъщи? Поне имаха домове, в които да се приберат. Имаха попечителски фондове, издръжки, чекове от дивиденти, изцяло предани им баби, чичовци с връзки, любящи семейства. За тях колежът бе само спирка, някакъв вид младежко забавление. За мен бе главната, единствената ми възможност. И аз я бях пропилял.

Прекарах няколко безумни часа, крачейки из стаята си — това е, бях започнал да мисля за нея като за моя, но всъщност не беше така. След три седмици трябваше да я напусна и тя сякаш вече придобиваше един безсърдечен дух на безличност, трябваше да напиша и уведомително писмо до службата за финансово подпомагане. Единственият начин, по който можех да получа образователна степен, тоест по същество единственият, по който можех да придобия средства, за да се издържам сам по един поносим начин, бе ако Хампдън се съгласеше да поеме цялата такса за обучението ми през тази допълнителна година. Доста нападателно посочих, че не по моя вина Джулиан бе решил да напусне. Изтъкнах всяка жалка похвала и награда, която бях спечелил от осми клас насам. Приведох като довод, че една година, прекарана в изучаване на класически езици, може само да укрепи и обогати този нов и толкова желан курс по английска литература.