Читать «Тайната история» онлайн - страница 290

След две вечери отново бях събуден от чукане по вратата. Бях объркан и в отвратително настроение, но светнах лампата и примигвайки, се пресегнах за часовника. Беше три часа.

— Кой е там? — попитах.

— Хенри — дойде изненадващият отговор.

С известна неохота го пуснах да влезе. Не седна.

— Слушай — подхвана той, — извини ме, че те безпокоя, но е много важно. Трябва да те помоля за една услуга.

Говореше бързо и делово. Стресна ме. Седнах на ръба на леглото.

— Слушаш ли ме?

— Какво искаш?

— Преди петнадесет минути ми се обадиха от полицията. Чарлс е в затвора. Арестували са го за шофиране в пияно състояние. Искам да отидеш и да го измъкнеш.

По тила ми пролазиха мравки.

— Моля?

— Караше моята кола. Научили са името ми от регистрационния талон. Нямам никаква представа в какво състояние е — бръкна в джоба си и ми подаде незапечатан плик. — Предполагам, че ще ти трябва известна сума, за да го измъкнеш, не знам колко.

Отворих плика. Вътре имаше чек, празен, ако не броим подписа на Хенри и банкнота от двадесет долара.

— Вече казах на полицаите, че съм му заел колата — продължи Хенри. — Ако задават въпроси за това, нека ми звъннат — бе застанал до прозореца и гледаше навън. — На сутринта ще се свържа с адвокат. Единственото, което искам от теб, е да го измъкнеш колкото се може по-бързо.

Трябваше ми известно време, за да осмисля думите му.

— А парите? — попитах накрая.

— Плати независимо от разходите.

— Говорех за тези двадесет долара.

— Ще трябва да вземеш такси. Аз дойдох с едно и то ме чака долу.

Настъпи дълго мълчание. Все още не бях буден. Седях само по тениска и боксерки.

Докато се обличах, той седеше до прозореца, загледан в тъмната поляна, с ръце сключени зад гърба, напълно забравил за подрънкването на закачалките и моето тромаво, все още замаяно от съня ровене из чекмеджетата на бюрото. Бе спокоен, замислен и очевидно напълно потънал в собствените си отвлечени грижи.

Оставих Хенри и после с голяма скорост потеглих към тъмния център на града. Изведнъж осъзнах колко зле бях осведомен за положението, Хенри не ми бе казал нищо. Беше ли станала катастрофа? И в този ред на мисли, имаше ли ранени? Освен това, ако всичко бе толкова важно, а в крайна сметка това бе автомобила на Хенри, защо не идваше и той?

Един самотен светофар се полюляваше на кабела над празното кръстовище.

Затворът в Хампдън бе в една пристройка до сградата на съда. Това бе единствената сграда на площада, чиито прозорци светеха по това време на нощта. Казах на таксиметровия шофьор да чака и влязох.

Двама полицаи седяха в голяма и добре осветена стая. Зад преградите имаше много кантонерки и метални бюра, един старомоден охладител за вода, машина за дъвки от „Сивитан Клъб“ („Вашето ресто променя нещата“.) Разпознах един от полицаите — мъж с рижави мустаци — който бе участвал в издирването. Двамата дежурни ядяха пържено пиле от онзи вид, които се купуват претоплени от денонощния магазин, и гледаха на преносим чернобял телевизор шоуто на Сали Джеси Рафаел.