Читать «Тайната история» онлайн - страница 245

— Не че се опитвам да обясня какво се е случило — каза Скиола. — Опитвам се просто да ви кажа да не вярвате на всичко, което чувате. Мястото там горе е опасно, трябва да го оградят или да направят нещо… Може би трябва да поседнеш за малко, скъпа — обърна се той към Камила, която бе позеленяла.

— При всички положения колежът е загазил — продължи Давънпорт. — От начина, по който говореше жената от Студентската служба съдя, че вече се опитват да избягат от отговорност. Ако се е напил на купон в колежа… Преди две години имаше подобен процес там, откъдето произхождам, в Нашуа. Едно хлапе се напило на купон на някакво студентско братство, заспало в купчина сняг, снегорините се натъкнали на него. Предполагам, че всичко зависи от това колко са били пияни и къде са изпили последното питие, но дори и да не е бил пиян, положението на колежа не е никак розово, нали? Момчето е студент в колежа, това му се е случило в студентското градче. Моите уважения към родителите, но ги срещнах и ми е ясно, че са от типа хора, които ще заведат дело.

— Вие какво мислите, че се е случило? — обърна се Хенри към Скиола.

Посоката, в която клоняха въпросите на Хенри, не ми се струваше разумна, особено тук и сега, но Скиола оголи зъби в изтощена гримаса, като стар пес или опосум — прекалено много зъби, все потъмнели и покрити с петна.

— Аз ли? — попита той.

— Да.

За секунда Скиола не каза нищо, просто дръпна от цигарата и наведе глава.

— Синко, няма никакво значение какво мисля — подхвана той след малко. — Случаят не е за федералните.

— Моля?

— Иска да каже, че случаят не е за федерално разследване — намеси се рязко Давънпорт. — Тук не е извършено федерално нарушение. Местните ченгета трябва да решат. Първоначално ни повикаха заради онази откачалка от бензиностанцията, но той нямаше нищо общо със случая. Преди да дойдем, от Вашингтон ни изпратиха по факса много информация за него. Знаете ли каква откачалка е? През 70-те години пращал какви ли не шантави писма на Ануар Садат. Слабително с вкус на шоколад, кучешки лайна, каталози със снимки на голи жени от Изтока. Никой не му обърнал внимание, но когато убиха господин Садат, кога беше това, през 1982, от ЦРУ проверили Хънди. От тях имаме цялата налична информация за него. Никога не е бил арестуван, не е имал никакви проблеми със закона, но пък каква откачалка е! Сметките му за телефон са на стойност хиляди долари, само заради разни гадни разговори, които води с Близкия изток. Видях едно писмо, написано до Голда Мейр163, в което я нарича своя любяща братовчедка… Искам да кажа, че човек трябва да е подозрителен, когато някой като него се появи на сцената. Изглеждаше достатъчно безобиден, дори не се интересуваше от наградата, опитахме се да му подхвърлим фалшив чек, но не го и погледна. Но човек трябва да внимава точно за такива като него. Спомням си, че през далечната 1978 година Морис Лий Хардън изглеждаше толкова мил, поправяше ръчни и стенни часовници, даваше ги на бедните деца, но никога няма да забравя деня, когато разкопаха зад работилницата му с кофата на багера…