Читать «Тайната история» онлайн - страница 12
Дона Тарт
Остана една двойка — момче и момиче. През по-голямата част от времето ги виждах заедно и първоначално смятах, че са гаджета, докато веднъж не ги видях отблизо и не осъзнах, че са близки роднини. По-късно научих, че са близнаци. Приликата между тях бе голяма: с тежко падащите тъмноруси коси и безполови лица, чисти, весели и същевременно тъжни, те приличаха на двойка фламандски ангели. Най-странното около тях, особено в контекста на Хампдън — място, което изобилстваше с псевдоинтелектуалци и декаденти в пубертетна възраст, и където черното облекло беше
Всички те ми се струваха напълно недостижими. Когато ги срещнех обаче винаги ги наблюдавах с интерес: Франсис, приведен и шепнещ нещо на котката пред нечий праг; Хенри, профучаващ зад волана на малък бял автомобил, с Джулиан до него; Бъни, проточил се през някой от горните прозорци и викащ на близнаците долу на ливадата. Постепенно научих повече неща. Франсис Абърнати бе от Бостън и според повечето източници — доста заможен. Говореше се, че и Хенри е богат, но и нещо повече, че бил гений по отношение на езиците. Ползваше няколко, живи и мъртви, едва осемнадесетгодишен бе публикувал превод на Анакреон с коментари към него. (Научих това от Жорж Лафорг, който обикновено бе рязък и необщителен на тази тема. Впоследствие разбрах, че Хенри го беше унижил пред всички членове на катедрата по литература по време на частта за въпроси и отговори на годишната лекция на Лафорг върху Расин.) Близнаците държаха апартамент извън студентското градче и бяха от южните щати. Колкото до Бъни Коркоран, той имаше навика късно през нощта да слуша много силно маршовете на Джон Филип Суса9.
С всичко, разказано дотук, не искам да кажа, че бях обсебен от мисълта за тях. Дотогава нещата в училище се бяха канализирали, посещавах часовете, а и работех. Интересът ми към Джулиан Мороу и групичката му от студенти по старогръцки, макар и все още неутолен, бе започнал да избледнява, но тогава се случи нещо доста интересно.