Читать «Тайната история» онлайн - страница 13

Една сряда сутрин, през втората ми седмица в колежа, бях в библиотеката и преди часовете в единадесет приготвях копия за доктор Роланд. След като измина половин час, който прекарах, загледан в плуващите пред очите ми светлини на копирната машина, се върнах на гишето, за да оставя ключа на библиотекарката. На тръгване видях Бъни и близнаците, седнали зад една маса, покрита с хартии, перодръжки и шишета с мастило. Прекрасно си спомням именно шишенцата с мастило, защото бях запленен от тях, както и от дългите прави, черни перодръжки, които изглеждаха невероятно стари и някак опасни. Чарлс беше облечен с бял пуловер за тенис, Камила носеше светла рокля с моряшка яка и сламена шапка, а сакото от туид на Бъни висеше на облегалката на стола му, виждаха се няколко големи цепки и лекета по подгъва. Самият Бъни беше опрял лакти на масата, косата му беше в очите, а измачканите ръкави на ризата му бяха прихванати с раирани ластици. Говореха си тихо, свели глави един към друг.

Изведнъж ми се прииска да узная какво обсъждаха. Отидох до лавицата с книги зад масата им от по-дългата страна, сякаш не знаех какво точно търся и започнах да ги приближавам, докато не стигнах на такова разстояние от тях, че можех да се протегна и да докосна Бъни по рамото. Обърнат с гръб към тях — избрах наслуки една книга, както се оказа някакъв абсурден социологически текст, и се престорих, че разучавам показалеца накрая. Вторичен анализ. Вторично отклонение. Второстепенни групи… Средно училище.

— Не съм сигурна в това — каза Камила, — ако гърците са отплавали към Картаген, трябва да се използва акузатив. Не помните ли? Място, накъде? Това е правилото.

— Не може да е така — това беше Бъни. Гласът му — носов и оживен — звучеше като У. К. Фийлдс10, пипнал тежка форма на лонгайлъндски диалект11. — Не става дума за място и накъде, а за посока. Обзалагам се, че се изисква аблатив.

Последва объркано шумолене на хартия.

— Не — каза Чарлс. Гласът му приличаше на този на сестра му, дрезгав и с лек южняшки акцент. — Вижте сега. Те не само са отплавали към Картаген, но са тръгнали в тази посока, за да го нападнат.

— Ти си се побъркал.

— Не, те са се побъркали. Погледнете следващото изречение. Трябва да използваме датив.

— Сигурен ли си?

Отново шумолене на хартия.

— Напълно. Epi to karchidona12.

— Не е така — каза Бъни. Звучеше като Търстън Хауъл от „Островът на Гилиган“13. — Аблативът е ключът за бараката. Трудните винаги са в аблатив.

Малка пауза.

— Бъни — каза Чарлс, — ти си се объркал, аблатив има в латинския.

— Ама разбира се, че знам това — раздразнено му отвърна Бъни след кратко мълчание, изпълнено с двоумене, което доказваше точно обратното. — Но ти знаеш какво имам предвид. Аорист, аблатив са все едно и също, нали…

— Чарлс — добави Камила, — твоят датив не върши никаква работа.

— Напротив. Те са отплавали, за да нападнат града, нали така?

— Да, но гърците прекосяват морето, за да стигнат до Картаген.

— Именно затова поставям epi пред името на града.