Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 96

— Да. Направих го. Знам, че това е нарушение на правилата в къщата. Но сега е по-важно да поговорим за това, което намерих в куфарчето.

Стаята пак притихва. Малори все така стърчи. Като наелектризирана е.

— Гари? — подканва го Джулс.

Гари се отпуска назад на стола. Поема дълбоко дъх. Скръства ръце на гърдите си. После ги отпуска. Изглежда сериозен. Отегчен. После се ухилва. Става и отива при куфарчето си. Носи го обратно и го оставя на масата.

Другите гледат куфарчето, но Малори наблюдава лицето на Гари.

Той щраква ключалката и го отваря, вади тетрадката.

— Да — казва Гари. — У мен е. Тетрадката на Франк е у мен.

— На Франк ли? — повтаря Малори.

— Да — обръща се към нея Гари. После добавя с типичния си театрално-показен галантен тон: — Любопитке.

Изведнъж всички започват да говорят един през друг. Феликс иска да види тетрадката. Черил се интересува кога я е намерила Малори. Дон сочи с пръст Малори и крещи.

В хаоса Гари, все още вторачен в Малори, казва:

— Параноична бременна курва.

Джулс му се нахвърля. Кучетата лаят. Том застава помежду им. Изкрещява на всички да престанат. Малори не помръдва. Само гледа Гари.

Джулс омеква.

— Тя трябва да даде обяснение веднага — избухва Дон. Скочил е на крака и сочи яростно към Малори.

Том я гледа.

— Малори?

— Не му вярвам.

Съквартирантите я чакат да продължи.

— Какво пише в тетрадката? — пита Олимпия.

— Олимпия! — вика Малори. — Тетрадката е ей тук. Прочети си сама, да му се не види.

Но Феликс вече я е разгърнал.

— Защо си взел за спомен вещ на човек, който е изложил живота ти на опасност? — пита той.

— Точно затова я задържах — настоява Гари. — Исках да проумея начина му на мислене. Живях с него седмици наред, без да заподозра, че е способен да се опита да ни убие. За да се уверя, че не съм започнал да мисля като него. За да се погрижа и вие да не започнете да го правите.

Малори яростно клати глава.

— Нали ни каза, че Франк е взел тетрадката със себе си — казва тя. Гари започва да отговаря. Но рязко спира.

— Нямам задоволителен отговор за това — казва Гари. — Сигурно съм си помислил, че може да се уплашите, ако разберете, че е у мен. Мислете си каквото искате, но бих ви препоръчал да ми вярвате. Аз не ви виня, задето тършувате из чужд багаж, предвид обстоятелствата, при които всички ние живеем. Но поне ми позволете да се защитя.

Том оглежда тетрадката. Думите се промъкват под очите му.

Думата взема Дон. Гневното му изражение постепенно е заменено от гримаса на объркване. После, сякаш Малори е наясно с нещо по-сериозно, отколкото би могло да бъде решено с гласуване, тя казва:

— Не можеш да останеш повече тук. Трябва да си вървиш.

— Стига, Малори — не особено убедително казва Дон. — Човекът ни обяснява.

— Дон, ти съвсем ли изперка? — прекъсва го Феликс.

Все още с тетрадката в ръце, Дон се обръща към Гари.

— Гари — казва той, — сигурно осъзнаваш колко сериозно изглежда това.

— Да, разбира се, че осъзнавам.

— Това не е твоят почерк, така ли? Можеш ли да го докажеш?

Гари взема химикалка от куфарчето и си пише името на един лист от тетрадката.