Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 98
Джош Малерман
—
Вече гребе по различен начин. Не като в началото на деня. Тогава имаше две силни мишци. И сърце, пращящо от енергия. Четири години, които да ѝ дават тласък.
След всичко, което преживя, отказва да повярва, че е възможно Гари да е зад нея. Това би било ужасно жестока ексцентричност. През всичките тези години отвън да е имало човек. Не същество — човек.
ЧОВЕКЪТ Е СЪЩЕСТВОТО, ОТ КОЕТО ЧОВЕК СЕ СТРАХУВА
Изречението, онова изречение на Гари, някакви си осем думи, не ѝ дава мира от момента, в който го прочете в зимника. И нима не е вярно? Когато изпука съчка и тя чу звука през усилвателите, които намери с помощта на Виктор, когато проехтяха стъпки на ливадата отвън, от какво се страхуваше най-много тя? Животно? Същество?
Или човек?
Би могъл да влезе по всяко време. Би могъл да счупи прозорец. Би могъл да я нападне по пътя ѝ към кладенеца. Защо да чака? Непрестанно да ги следва, все да дебне, без да се решава да атакува.
Той е луд. В класическия смисъл.
ЧОВЕКЪТ Е СЪЩЕСТВОТО, ОТ КОЕТО ЧОВЕК СЕ СТРАХУВА
— Човек ли е, Момче?
— Не мога да кажа, мамо.
— Някой гребе ли?
— Да. Но е ръце, не с гребла.
— Движат ли се? На едно място ли стоят? Кажи ми повече. Кажи ми всичко, което чуваш.
— Не мисля, че са в лодка — внезапно казва Момчето. Звучи горд, че най-накрая е успял да разпознае нещо.
— Как така? Плуват ли?
— Не, мамо. Не плуват. Ходят.
Далеч зад тях тя чува нещо, което не е чувала никога преди. Като светкавица. Нов вид. Или като птици, всички, на всяко дърво, вече не пеят, вече не чуруликат, а крещят.
Отеква веднъж, пронизително, над реката, и Малори усеща ледена трънка, каквато октомврийският въздух не би могъл да донесе.
Тя гребе.
39.
Дон е в зимника. Дон не излиза от зимника. Вече спи там. Може би копае тунел на мястото, където се вижда пръстта? Може би копае тунел, който прониква още по-дълбоко, още по-надолу, още по-навътре в земята? Още по-далеч от другите? Дали пише? Дали си има тетрадка като онази, която Малори намери в куфарчето на Гари?
Няма го от пет седмици. Как ли се е отразило това на Дон?
Дали му е бил нужен някой като Гари? Дали му е бил нужен човек, който да го изслушва?
Дон се отдръпва все по-навътре в себе си, както потъва все по-дълбоко в къщата, и ето че сега е в зимника.
Не излиза от зимника.
40.
Това е нощта, която по-късно Малори ще помни като последната ѝ нощ в къщата, въпреки че ще прекара между тези стени още четири години. В огледалото коремът ѝ изглежда толкова огромен, че е направо стряскащо, има чувството, че едва ли не ще се откачи от тялото ѝ. Тя говори на бебето.
