Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 94

Преди около час минаха покрай място, където сякаш се боричкаха лъвове. Чуваха се ревове. Хищни птици сипеха заплахи от небето. Откъм гората се носеше ръмжене и сумтене. Течението на реката се усилва. Малори си спомня шатрата, на която Том и Джулс попаднаха на улицата пред къщата им. Възможно ли е и тук, насред реката, да има нещо подобно — нещо толкава фрапиращо не на място? И те да се блъснат в него… сега?

Наясно е, че навън е възможно да се сбъдне всичко, което човек би могъл да си представи.

Но точно в момента я притеснява нещо много по-конкретно. Някой ги следва. Да, Момчето също го чу. Призрачно ехо. Нечие гребане, паралелно с тяхното. Кой би го направил? И ако имат намерение да наранят нея и децата, защо не го направиха, докато беше припаднала?

Дали пък друг човек не се опитва да напусне дома си?

— Момче — тихо казва тя, — кажи ми всичко, което можеш.

Момчето напряга слух.

— Не знам, мамо.

Сякаш се срамува.

— Там ли са още?

— Не знам!

— Слушай.

Малори се колебае дали да не спре. Да се обърне. Да застане срещу шума, който чува зад гърба си.

Записът ще се върти непрекъснато. Ще го чуеш. Силен е. И щом го чуеш, ще трябва да отвориш, очи.

Какво ти преследва?

— Момче — повтаря. — Кажи ми всичко, което знаеш за тях. — Малори спира да гребе. Водата около тях е бърза.

— Не знам какво е — казва Момчето.

Но Малори продължава да чака. Откъм брега пролайва куче. Друго му отговаря.

Диви кучета, мисли си Малори. Още вълци.

Хваща веслата и продължава. Пак пита Момчето какво чува.

— Съжалявам, мамо! — вика той. Гласът му е треперлив от сълзи. Срам. Не знае.

Не се беше случвало от години Момчето да не може да определи звук. Това, което чува, не го е чувал никога в живота си.

— На какво разстояние са? — пита Малори.

Но Момчето плаче.

— Не мога да го направя.

— Говори тихо — изсъсква му тя.

Откъм левия бряг нещо изсумтява. Звучи като прасе. Още едно. И пак.

Реката сякаш е толкова плитка. Бреговете съвсем са се събрали.

Преследва ли ги нещо? Малори гребе.

37.

За пръв път, откакто пристигна в къщата, Малори знае нещо, което другите не знаят.

Том и Джулс тъкмо са се върнали. Докато съквартирантите приготвяха вечеря, Том занесе новите запаси от консерви в зимника. Малори го последва долу. Може Гари да е запазил тетрадката, защото е искал да изучи писането на Франк. Или пък сам я е написал. Но Том трябва да знае. Сега.

На светлината на лампата в избата ѝ се стори уморен, но триумфиращ. Русата му коса беше мръсна. Чертите му изглеждаха по-състарени, отколкото когато го срещна за пръв път. Отслабнал. Том съсредоточено вадеше консерви от чантата си и от тази на Джулс и ги подреждаше по рафтовете. Започна да разказва за влизането им в бакалията, за вонята на купищата развалена храна, и тогава Малори видя възможност.

Но тъкмо да започне да говори, когато вратата на зимника се отвори. Гари.

— Бих искал да ти помогна, ако мога — каза той на Том от горната площадка на стълбите.