Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 95

— Добре — каза Том. — Ела.

Малори излезе, щом Гари стъпи на пръстения под.

Сега всички седят около масата в трапезарията. И Малори търси възможност. Том и Джулс бавно описват седмицата си. Фактите са невероятни, но мисълта на Малори е съсредоточена върху Гари. Тя се опитва да се държи нормално. Слуша ги какво си говорят. Всяка изминала минута е поредната, в която Том не знае, че Гари представлява заплаха за всички.

Сякаш тя и останалите нахълтват в пространството на Гари. Сякаш Гари и Дон са проявили приличието да поканят останалите в своята трапезария, любимото им място за размяна на прошепнати реплики. Двамата са прекарали толкова време там, че мястото вече мирише на тях. Дали биха се присъединили към останалите, ако се реши вечерята да бъде сервирана в хола? Малори се съмнява.

Докато Том обяснява как е вървял пет километра със завързани очи, Гари е приветлив, разговорлив и любопитен. И всеки път, когато той отваря уста, на Малори ѝ идва да му изкрещи да спре. Ти първо свали картите на масата, идва ѝ да му каже. Но се сдържа.

— В такъв случай — подхваща Гари, натъпкал устата си с рачешко, — сигурни ли сте, че животните не са поразени?

— Не, не мога да го твърдя със сигурност — признава Том. — Все още не. Възможно е просто да не сме минали покрай същество, което те да са могли да видят.

— Малко вероятно е — включва се Гари. Малори едва не изкрещява.

Тогава Том обявява, че има още една изненада за всички.

— Твоята торба е същинска количка на фокусник! — усмихва се Гари.

Когато Том се връща, носи кафява кутийка. Вади отвътре осем тромби за велосипед.

— Намерихме ги в бакалията. На детския щанд.

Подава им ги.

— Моята е с името ми — обажда се Олимпия.

— Всички са надписани — казва Том. — Обаче писах с превръзка на очите, с тънкописец.

— Защо са ни? — пита Феликс.

— Предстои ни да излизаме все повече — сяда Том. — Така ще можем да си даваме сигнали.

Гари внезапно натиска своята тромба. Звучи като гъска. После всички започват да натискат своите един през друг и гъските стават цяло ято.

Кръговете под очите на Феликс се източват, докато той се усмихва.

— А ето го и грандиозния финал — добавя Том. — Вади от торбата си бутилка. Ром.

— Том! — вика Олимпия.

— Това е истинската причина да искам да отидем до моята къща — шегува се той.

Малори, докато слуша как съквартирантите се смеят, докато гледа усмихнатите им лица, не издържа.

Изправя се и удря с длан по масата.

— Отворих куфарчето на Гари — казва. — Видях тетрадката, за която той ни каза. Онази, в която се говори за махнатите одеяла. Дето я бил взел Франк.

Стаята се смълчава. Всички погледи са съсредоточени върху Малори. Тя цялата пламва от жега. По ръба на косата ѝ се процежда пот.

Том, който все още стиска бутилката ром, изучава лицето на Малори. После бавно се извръща към Гари.

— Гари?

Гари е свел очи към плота на масата.

Печели време, мисли си Малори. Копеленцето печели време за мислене.

— Ами… не знам какво да кажа сякаш.

— Ровила си в чужди вещи? — става Черил.