Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 106

— Това е ужасно — изсъсква Олимпия.

Малори си мисли как жените уеднаквяват цикъла си — жени, чиито тела са в хармония. Въпреки всичките приказки за това коя ще е първа, нито тя, нито Олимпия бяха помисляли дори на шега, че двете могат да започнат да раждат по едно и също време.

О, колко ѝ се щеше на Малори да роди нормално! Пореден гръм.

Тук горе става по-тъмно. Том носи втора свещ, пали я и я оставя отляво на Малори. На светлината на трептящия пламък тя вижда Феликс и Черил, но Олимпия едва различава. Нейното тяло и лице са погълнати от дебели сенки.

Някой зад нея слиза по стълбите. Дали е Дон? Не иска да извърта врат. Том минава пред свещта и излиза от обсега ѝ. После Феликс, струва ѝ се, после Черил. Силуетите се местят от нея към Олимпия като призраци.

Дъждът барабани още по-силно по покрива. Долу се чува силен шум, настава внезапна суматоха. Малори не е сигурна, но като че ли някой крещи. Дали умореното ѝ съзнание не поражда слухови халюцинации? Кой се кара?

Звучи като свада.

Не може да мисли за това в момента. Няма да мисли.

— Малори?

Изпищява, щом лицето на Черил неочаквано изплува пред нея.

— Стисни ми ръката. Ако трябва, счупи я.

Малори иска да каже, Донесете повече свещи. Доведете ми доктор. Помогнете ми да родя.

Но отговаря със стон.

Раждането е започнало. Вече не е въпросът кога.

Сега дали ще гледам на нещата по различен начин? Гледах на всичко през призмата на това бебе. Така възприемах къщата. Съквартирантите. Света. Така видях новините, когато започна всичко, и така го видях, когато всичко свърши. Чувствах се скована от ужас, параноична, гневна, какво ли още не. Когато тялото ми възвърне формата, в която беше преди, докато ходех свободно из улиците, дали ще гледам различно на нещата?

Как ще изглежда Том? Как ще звучат идеите му?

— Малори! — крещи Олимпия в тъмнината. — Май няма да се справя!

Черил успокоява Олимпия, че ще се справи, че почти се е справила.

— Какво става долу? — внезапно пита Малори.

Дон е долу. Тя го чува как вика, Джулс също вика. Да, Дон и Джулс се карат в коридора под тавана. Том с тях ли е? А Феликс? Не. Феликс изплува от тъмното и я хваща за ръката.

— Добре ли си, Малори?

— Не — отговаря тя. — Какво става долу?

Той се замисля, преди да отговори.

— Не съм сигурен. Но в момента си имаш по-големи грижи от това, че някой е нарушил личния периметър на друг.

— Дон ли? — пита тя.

— Не се тревожи, Малори.

Дъждът се усилва. Сякаш всяка капка има своя тежест, която се чува.

Малори вдига главата си и вижда очите на Олимпия, вперени в нея от тъмното.

В този момент на Малори ѝ се счува друг звук.

Отвъд дъжда, отвъд караницата и суматохата долу, Малори чува нещо. По-приятно от цигулките.

Какво е това?

— О, мамка му! — ругае Олимпия. — Спрете го!

На Малори ѝ е все по-трудно да диша. Сякаш бебето прекъсва притока ѝ на кислород. Сякаш се катери нагоре по гърлото ѝ.