Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 104

В стаята ѝ се втурват двама души. Всичко е толкова нереално

(Наистина ли ще имам бебе? Бебе? През цялото време съм била бременна?)

и толкова стряскащо

(Къде е Шанън? Къде е майка?),

че в първия момент не ги разпознава като Феликс и Джулс.

— Мамка му! — изругава Феликс. — Олимпия вече е горе. От около два часа.

Горе ли?, мисли си Малори. Къде горе?

Мъжете я подхващат внимателно и ѝ помагат да седне на ръба на леглото.

— Готова ли си да го направиш? — пита с безпокойство Джулс.

Малори само го поглежда, челото ѝ се сбръчква, лицето ѝ е едновременно розово и бледо.

— Спях — отговаря. — Просто бях… къде горе, Феликс?

— Готова е — насилва се да се усмихне Джулс в опит да я успокои. Изглеждаш чудесно, Малори. Изглеждаш готова.

Понечва да повтори въпроса си:

— Къде…?

Но Феликс ѝ казва, преди да е довършила.

— Ще го направим на тавана. Според Том е най-сигурното място в къщата. Ако се случи нещо. Но няма да се случи нищо. Олимпия вече е там. От два часа. Том и Черил са при нея. Не се тревожи, Малори. Ще направим всичко по силите си.

Малори не отговаря. Усещането за нещо вътре в нея, което трябва да излезе, е най-ужасяващото и невероятното, което някога е изпитвала. Мъжете я подхващат, по един от всяка страна, и я съпровождат, за да излезе от стаята, да мине през прага и да се отправи по коридора към задната част на къщата. Стълбата към тавана е изтеглена и докато двамата я закрепват да не мърда, Малори вижда одеялата, които покриват прозореца в дъното на коридора. Пита се кое време е. Дали е следващата нощ. Или седмица по-късно.

Наистина ли ще родя бебето си? Сега?

Феликс и Джулс ѝ помагат да изкачи старите дървени стъпала. Чува Олимпия горе. И внимателния глас на Том, който казва неща като дишай, всичко ще е наред, справяш се чудесно.

— В крайна сметка пък може да не е толкова различно — казва тя (слава богу, мъжете ѝ помагат да се качи по скърцащите стъпала). — Може би пък няма да е толкова различно, отколкото се надявах.

Тук горе има повече простор, отколкото си е представяла. Помещението е осветено от една свещ. Олимпия лежи върху хавлиена кърпа на пода. До нея е Черил. Коленете на Олимпия са свити, от кръста надолу я покрива тънък чаршаф. Джулс помага на Малори да заеме мястото си на другата хавлия. Том идва да я посрещне.

— О, Малори! — казва Олимпия. Останала е без дъх и само една част от нея възкликва, останалото продължава енергично да изпълнява указанията и да се гърчи. — Толкова се радвам, че си тук!

Замаяната Малори не може да преодолее чувството, че продължава да сънува, докато в един момент не поглежда над покритите си колене и не вижда Олимпия в същата поза — същинско отражение.

— Откога си тук, Олимпия?

— Не знам. От цяла вечност сякаш!

Феликс говори кротко на Олимпия, пита я от какво има нужда. После се отправя на долния етаж да ѝ го донесе. Том напомня на Черил да поддържа хигиена. Всичко ще е наред, уверява ги, стига да спазват хигиена. Използват чисти чаршафи и кърпи. Антисептичен препарат от къщата на Том. Две кофи вода от кладенеца.