Читать «Магьосникът» онлайн - страница 167

С гръб към Ребека и децата, Торн изчака, докато Артемис отблъсна магьосника малко назад. Прицели се в крака му, стреля и онзи се завъртя на място и изрева, щом едрокалибрените сачми разкъсаха бедрото му. Тогава Артемис се хвърли напред толкова бързо и леко, че Торн видя единствено проблясването на сребриста ивица, която веднага почервеня.

Торн не беше сигурен какво се е случило, тъй като магьосникът все още стоеше прав и неподвижен, а Артемис гледаше отстрани. После в зловеща поредица от забавени движения главата на магьосника се килна назад и падна на пода зад петите му, а тялото рухна, напред.

Торн се обърна, за да види семейството си, но…

Ианий се усмихна в лицето му.

Той изстина. Ианий извади ръка изпод робата си и Торн видя, че държи шепа пръст.

Пръст…

Беше в контакт със земята!

С вик Торн вдигна пушката помпа. Следващото му усещане беше, че е улучен от оръдие. Знаеше, че се е стоварил върху парапета, който се разпадна, сякаш ударен от гръм.

Видя тавана на ръка разстояние от лицето си и в безкрайно продължилия миг се опита да си спомни какво лежи под него на пода. Извъртя се във въздуха и със забележително присъствие на духа погледна надолу, докато падаше. Видя, че точно под него е масичката за кафе. Сякаш Ианий го беше запратил с удар по тази траектория, за да разбие стъклото. Нищо не можеше да направи. Беше във въздуха, зависим от гравитацията.

Хрумна му смътната мисъл да запрати пушката надалеч, докато се подготвяше за смъртоносния сблъсък.

Ако не го убиеше падането, разбитото стъкло щеше да свърши тази работа. В този миг усети как нещо полита и го удря силно, отмествайки го встрани от масата. В следващия миг се затъркаля с Артемис по пода. Асасинът беше видял опасността и го бе блъснал достатъчно силно, за да го отклони от стъклото.

Торн се изправи мигновено с насочена пушка.

— Той е на горния етаж!

Хукнаха заедно.

— Обикновен човек не би могъл да нанесе подобен удар — успя да каже Артемис, докато вадеше пистолетите си с двете ръце.

— Той може да използва магия в къщата!

Артемис се поколеба.

— Но нали не е в контакт със…

— Носи пръст със себе си! Така е във връзка със земята.

Нямаха време за разговори, Торн стигна горната площадка и веднага се озова в стаята на Антъни. Нямаше нужда да търси, за да е сигурен. Просто знаеше. Рязко отвори вратата на вградения гардероб и напрегна сили, за да не припадне от страх…

Там нямаше никого.

Артемис реагира с вик. Торн вече беше излязъл през вратата и гледаше към единствения прозорец в дъното на коридора.

От далече той изглеждаше затворен отвътре. Торн се втурна натам, за да се увери. Огледа рамката — да, беше затворен. Обаче това не означаваше, че Ианий не го е използвал за изход. Доколкото знаеше Торн, магьосникът би могъл да го затвори и след като е излязъл.

— Хайде! — викна той на Артемис, докато се носеше надолу по коридора. — Трябва да е наблизо! — Докато се спускаха, Торн изведнъж осъзна, че стрелбата е престанала, и се провикна: