Читать «Магьосникът» онлайн - страница 166

Когато магьосникът се надигна, плещестият шериф замахна с крака като с бухалка и откърти парче от челото му. После погледна още веднъж към Торн.

— Върви! Аз ще се оправя с тоя!

В същия миг на горната площадка избухна стрелба. Тя продължи само няколко секунди и Торн чу шум от падане и тревожни викове. Точно когато хукна, настъпи злокобна тишина.

Един поглед му беше достатъчен, за да се увери, че Кейхил упорито се държеше. А това не беше малко.

Торн затича нагоре по стълбите и видя нещо, което не беше очаквал. Тримата асасини, които пазеха семейството му, лежаха в безсъзнание на площадката. Объркан, Торн вдигна поглед, за да потърси обяснение, и сърцето му едва не спря.

Този път нямаше фигура в сиво.

Ианий стоеше неподвижно в далечния край на коридора. Носеше алената си роба, а голата му глава отразяваше сумрачната светлина. Едната му ръка беше скрита в тежките гънки на одеждата, другата държеше черната тояга. Очите му бяха скрити под сянката на хищното му чело.

Безразсъдното нападение удиви Торн. Ианий със сигурност знаеше, че е безсилен, когато не е в контакт със земята. На Торн му хрумна тревожната мисъл, че бъркат. Може би Ианий нямаше нужда от нея.

Той нямаше време да провери състоянието на падналите асасини. Предпазливо прекрачи едно от телата и замръзна, когато магьосникът заговори. Долу стрелбата продължаваше, но за Торн не беше трудно да чуе думите.

— Отново се срещаме — засмя се Ианий, а Торн бавно започна да вдига пушката, за да се прицели. — Може би трябваше да избереш да живееш…

От стаята на Антъни не се чуваше нищо. Въпреки свръхестествената заплаха пред него, Торн трябваше първо да разбере какво става със семейството му. Той направи още една предпазлива крачка.

— Все още са вътре — продължи Ианий и въздъхна. — Какво удоволствие би било да имам на моя страна волеви човек като теб. Ти можеше да станеш фараон, господин Торн.

Торн се намръщи.

— Какво направи с професора?

— О — засмя се Ианий, — той умря безболезнено. Саможертвата му не беше напразна. Жизнената сила, която приех от него, почти възстанови способността ми да лекувам.

Долу стрелбата продължаваше. Торн успя да стигне до вратата на стаята. Погледна вътре и бързо обходи с поглед помещението. Не ги видя на леглото, но зърна крака на Ребека да се показва иззад вратата на вградения гардероб. И тримата се бяха скрили.

Бяха живи, това беше най-важното.

Торн надникна само за миг, като се мъчеше да следи с периферното си зрение Ианий. Но когато погледна отново, магьосникът беше изчезнал. Ей така. Бързо и неочаквано.

— Хубав номер — прошепна Торн.

Страхотен сблъсък под площадката го накара да надникне през перилата.

В същия миг Артемис и един от магьосниците се изтърколиха във всекидневната. Асасинът беше изгубил автомата си и се опитваше да отхвърли назад по-едрия и силен магьосник, но той имаше очевидно предимство в ръкопашния бой.

Торн разполагаше само с няколко секунди. От това разстояние трябваше да стреля по магьосника с пушката, но зарядът й се равняваше на осем деветмилиметрови куршума. Трябваше да внимава да не засегне Артемис.