Читать «Магьосникът» онлайн - страница 165

На Ианий и неговите хора щяха да са им нужни месеци, а може би и години, за да проумеят двадесет и първия век. Трябваше не само да схванат вечно променящата се политика, но и науката, машините, технологиите, законите, транспорта и обичаите на стотици общества. А и религията щеше да представлява нов проблем за тях.

Вместо една-единствена бунтовна нация, предвождана от Мойсей, днес съществуваха безброй църкви, вероизповедания, библии, свещеници, учени, учители, монахини, монаси и дори набожни воини. Но въпреки тези промени Торн беше стигнал до извода, че едно нещо си беше останало същото: църквата все още имаше своите пророци и Ианий все още можеше да бъде спрян от силата Божия.

Така в добавка към новите проблеми, Ианий трябваше да се оправя и със старите. Но нещо загриза съзнанието на Торн.

Нещо ново…

Мисълта се залута из съзнанието му, докато магьосниците обикаляха в мрака.

Нещо ново…

Каква беше тази мисъл, какво продължаваше да дразни въображението му? Имаше нещо сериозно… слабост, която би могъл да използва. Но нямаше време за това. Видя сива сянка да тича към западната страна на къщата.

Торн вече бе тръгнал натам, когато Кейхил извика откъм фоайето.

Бяха се втурнали в къщата, без да използват фантоми, които да прикрият атаката. Рискуваха, за да влязат вътре, преди да бъдат простреляни.

Торн чу тракането на автомата на асасина при западния прозорец, после Кейхил започна да стреля откъм предния вход. Торн се втурна в бъркотията, за да помогне на шерифа.

Стигна до вратата и видя окървавения Кейхил с гръб към най-близката стена. Двама магьосници го нападаха от противоположни страни. Шерифът извади пистолета с едната ръка, с другата насочи пушката и започна да стреля бързо. Очите му проблясваха от изстрелите, сякаш гледаше горски пожар.

Магьосникът, който отнесе четири попадения от полуавтоматичната помпа, се обърна и подскочи високо. Торн проследи движението му с цевта, но не стреля, за да не улучи Кейхил. После колоната, която подпираше площадката над тях, препречи огневата му линия и в този миг магьосникът се хвърли право през прозореца.

Торн се обърна, за да се прицели в другия, и видя, че Кейхил трескаво натиска спусъка на вече празния пистолет. Беше в шок, не бе очаквал толкова скоро да свърши патроните. Торн отправи бърз изстрел срещу втория нападател, но разбра, че е пропуснал още преди да отзвучи грохотът от експлозията. Магьосникът вече се хвърляше върху шерифа.

В последния момент с яростен вик едрият Кейхил докопа голямата ваза с цветя, ръката му описа полукръг и той я стовари върху челото на нападателя.

Ударът беше страхотен. Къщата сякаш се залюля. След удара Кейхил силно ритна магьосника в слабините. Сграбчи го за гърлото, обърна се към Торн и извика:

— Бягай при децата!

С преплетени ръце Кейхил и магьосникът се стовариха върху голямата дъбова маса, разпръсвайки столовете из цялото фоайе. Торн отново се опита да стреля, но не искаше да рискува.

И на двамата им трябваше малко време, за да се съвземат. Кейхил се изправи първи с откъртен крак от стол в ръката. Очевидно шерифът владееше до съвършенство мръсния бой. Успяваше да превърне в оръжие всичко, до което се докоснеше.