Читать «Магьосникът» онлайн - страница 169

Той протегна ръка към бившия полицай, който извика от болка и падна на колене. Торн изпусна пушката и стисна главата си, за да спре острия ослепяващ свредел, който прониза челото му. Примигна в опит да фокусира погледа си, но болката потече като лава из черепа му.

Ребека изпищя:

— Какво правиш с него?

— Убивам го — отговори спокойно Ианий. — Проста работа, когато имам пълен контакт с източника на моята сила. Може би вярата на свещениците ги прави, неуязвими. Но не всеки притежава вяра.

Артемис се наведе над Торн, но очевидно не знаеше какво да направи. Торн се изви като арка, а устата му зина от болка. В този миг Кейхил пристъпи напред, махвайки рязко на Ребека и децата да се дръпнат настрана. Жестът му накара останалите магьосници да сграбчат децата, използвайки ги за щитове.

— Чудовище, подцених силата ти — тихо каза отец Тревър. Той не изглеждаше разтревожен от агонията на Торн, протегна жезъла и продължи:

— В името на Исус Назарянина ти заповядвам да го освободиш.

С вик Торн започна да клати глава. Примигна няколко пъти, фокусирайки поглед, и отново видя магьосника. Несъзнателно протегна ръка към пушката, докато се изправяше.

Не беше нужно да се говори за намесата на отец Тревър. Не беше необходимо да се омаловажава опитът на Ианий да спечели. Нямаше нужда да се заявява, че силата на Бог бе победила магьосника и че ръката на Мойсей отново го беше сразила. Сега Ианий можеше да покаже как е зидал пирамидите с кръвта на робите.

— Убий ме — подкани го Торн, докато се приближаваше към него, — ако можеш.

Един от магьосниците се хвърли към Артемис и замахна с извития си меч, но асасинът беше подготвен. Гмурна се напред и надолу под съскащото острие и буквално повдигна магьосника, а после го запрати на земята. Торн не видя какво се случи по-нататък, защото стигна до Ианий, който рязко дръпна Малъри пред себе си.

Торн беше очаквал подобно развитие и се молеше да стигне до него навреме, за да го спре. Но нямаше избор. Спря на място заради опряното в гърлото на Малъри острие. Артемис се изправи, но изглеждаше победен. Торн видя, че магьосникът също става. Боят ги беше отвел на метри встрани. При такова разстояние нямаше защо да се страхува, че заблуден куршум може да улучи Ребека или някое от децата. Магьосникът намести меча си в ръката, а Артемис се отпусна на едно коляно и протегна любимия си „Глок“. Оръжието стреляше с деветмилиметрови патрони, а пълнителят му побираше седемнадесет. Този на Артемис обаче беше с увеличен обем и разполагаше с тридесет.

Когато магьосникът се изправи в пълен ръст с извит меч в ръката, асасинът изпразни целия пълнител в гърдите му. Последва сякаш цяла вечност, но накрая магьосникът, изпръскан с кръв до неузнаваемост, падна напред. Торн изсумтя… Да, умират трудно, но все пак го правят. Докато магьосникът падаше, той погледна отново, към дъщеря си.

Не можеше да се хвърли напред и да рискува изстрел, не можеше и да измъкне детето от ръцете на Ианий. Вторачи се в лицето му.