Читать «Мисти» онлайн - страница 65

— А това е Хафса. — Ако останех тук още малко, целият сервитьорски състав щеше да се струпа в нашия ъгъл. Да, бях права. По петите на Хафса при нас дойде и Анализ, червеникавокестенявата й къса коса бе с нюанс или два по-тъмна от тази на Фил. — И какво знаете вие, ето че идва и Анализ.

Хюго, Фил и Майкъл се усмихнаха на групичката английски момичета. Направих мълчалив знак на Самър да се отдалечи, като остави другите да довършат представянето.

— Да те заведа ли при Алекс? — прошепнах, а чашите върху таблата ми дрънчаха, докато си пробивах път през тълпата.

Тя преглътна.

— Окей. Да го направим.

Когато се приближихме, Тарин вдигна поглед. „Искате да опитате сега?“, попита, изпълнена със съмнения. Алекс бе с гръб към нас и не ни видя.

„Самър също е на подходяща възраст, по-близо е до него от мен и е тук само за уикенда. Реших, че трябва, нали знаеш...“

„Добре, ще дръпна Ури настрани.“ Тя хвърли само един поглед на сродната си душа и той бързо приключи онова, което казваше на Алекс, извини се и се отдалечи. Алекс остана сам за секунда, после се огледа, за да открие приятелите си. Вместо това видя нас.

— Здравей. — Гласът ми прозвуча слабо и безизразно и съвсем обратното на секси. — Как си, Алекс?

— Нервен. — Той взе кола от подноса ми.

— Наистина ли? — Знаеше ли каква е причината да отидем при него? — Защо си нервен?

Той ме изгледа странно.

— Състезанието започва утре.

— Точно така. Да. Разбира се, че е така. — Самър ме настъпа по палеца на крака. — Алекс, искам да се запознаеш с приятелката ми Самър. — Как да повдигна въпроса?! — Познавам я от младежкия лагер. — От това трябваше да се досети, че е момиче с дарба.

Той намери за нея усмивка, каквато липсваше за мен.

— Радвам се да се запозная с теб, Самър.

— И аз с теб. — Самър премести чантичката си върху стомаха си, а пръстите й си играеха със закопчалката. — Мисти ми е разказвала много за теб.

Той изглеждаше изненадан.

— Така ли? Какво знае тя за мен? — Дарбата ми за истината вероятно отново му бе повлияла, тъй като очевидно не възнамеряваше да включи последното изречение.

Това бе прекалено болезнено. Не бях от хората, които заобикалят истината, напротив — казвах я направо, какъвто бе еталонът на Мисти.

— Алекс, не обсъдихме това в Кейптаун, но ти знаеш, че имам дарба. Самър също. Като теб.

Той се огледа. От хората с дарби не се очакваше да се разхождат наоколо и да обявяват това на обществени места; нашето присъствие сред обикновеното население беше на принципа само толкова, колкото трябва да се знае.

— Мисти, може би трябва...

Трябваше да го кажа сега или по-късно щях да се уплаша.

— Има и още. Открих, че рожденият ти ден е в средата на декември. Това те поставя във възможния обхват и на двете ни.

— Искаш да кажеш, че си на същата възраст като мен, а не година по-малка?

— Училищната година тук е различна. Започва през септември, не през януари.