Читать «Мисти» онлайн - страница 6

Виждах как Кристал хапе долната си устна, докато наблюдава Уриел. Прегърнах я, което беше по-трудно, отколкото звучи, тъй като е висока почти метър и осемдесет и шест, а аз притежавам обикновения ръст от сто и шейсет сантиметра.

— Вината няма да е твоя, ако нещо се обърка — прошепнах, след като я дръпнах надолу така, че ухото й се оказа на една височина с устните ми, — но можеш да си припишеш заслугите, ако всичко завърши добре.

Тя се засмя, както се и надявах.

— Добра философия. — Изправи се и подсвирна впечатляващо. — Хей, сладкишче, остави брат си да тръгне, защото ще изпусне самолета!

Ксав погледна към нас, очите му бяха оживени от смях. Застанал до русокосия Уриел, приличащ на свети Михаил, Ксав беше повече като тъмнокос Луцифер или, ако сменим митологиите, като Локи, но с дяволито пламъче в очите.

— Добре, красавице, съобщението е прието и разбрано.

Уриел взе ръчния си багаж и изправи рамене, за да посрещне онова, което предстоеше.

— Всичко у теб ли е, Мисти? Паспортът? Бордната карта?

Отворих уста да се пошегувам, но Кристал ме смушка с лакът, преди да съм успяла да възроптая срещу майчинското му поведение.

— За него е добре да се тревожи за някого другиго. Отвлича ума му.

Усмихнах се сладко на Уриел.

— Да. Всичко е тук и е в ред.

Ксав ме прегърна (сърцето ми заби тежко, тъй като той беше толкова привлекателен, че чак да загубиш съзнание) и поставил братска ръка на рамото ми, ме поведе към бариерата. Какво им имаше на тези момчета от семейство Бенедикт, че искаха да ни командват? Извърнах поглед нагоре към Кристал, но тя само се усмихна. Предположих, че е започнала да харесва тази черта у своя мъж.

Тъкмо бях помахала за последен път на Кристал и Ксав, и първият момент от пътуването на Мисти започна.

— Госпожице, страхувам се, че в ръчния си багаж не може да носите повече от сто милилитра течности.

Вдигнах ръка към служителя, разтворил чантата ми. Там, най-отгоре, бяха всички шишенца, които имах намерение да прехвърля в куфара си, но на сутринта във вълнението си бях забравила да го направя.

— О, съжалявам. Толкова съм разсеяна.

Усещах, че Уриел до мен е смръщил вежди. Сигурно бе помислил, че съм същинско бебе, което не знае за ограниченията.

— Ще трябва да ги оставите тук. — Служителят ги извади едно по едно.

Гледах тъжно как лосионът ми за укротяване на къдрици, любимият ми шампоан и балсам бяха пратени в контейнера за отпадъци. Служителят разгледа внимателно лосиона за тен, преди да реши, че той също е нарушение на правилата, и да го изхвърли в контейнера.

— Ето. Готова сте за полета. — Подаде ми далеч по-леката ми чанта.

Уриел погледна часовника си.

— Страхувам се, че ще трябва да тичаме, Мисти. Няма време да си купуваш нови неща от магазина.

— Всичко е наред. Вината е моя.

— Да, така е. — Уриел изглеждаше смутен. Имаше намерение да каже нещо мило, което да ме утеши, но вместо това изтърси истината. Контролът върху дарбата ми трябва да ми се бе изплъзнал. Отново.