Читать «Мисти» онлайн - страница 5

Приятелите ми трябва да притежават невероятно разбиране.

Дарбите се появяват във всякакви форми и размери. Почти всички ние сме телепати и можем да преместваме неща с мисълта си. На всичкото отгоре някои притежават наистина страхотни дарби. Уриел може да усети какво се е случило в миналото на дадено място, с даден предмет или човек. Майка ми може да вижда през твърди предмети, когато се концентрира. Особено трудно е да си тийнейджър в нейната къща, повярвайте ми. Брат й, вуйчо ми Питър, може да променя времето. Дори баба може да те накара да заспиш, което означава, че е много търсена като бавачка.

Но най-добра от всички ни е Кристал, тъй като способностите й позволяват да открие нашата сродна душа, която също има дарба, и така тя може да реши основния проблем в живота ни. Виждате ли, когато някой от нас, притежаващите дарба, бива заченат, то тогава някъде по света започва живот и онзи, който ще бъде другата ни половинка в истинския смисъл на думата. Те притежават половината от дарбата ни и заедно можем да сме дори повече, отколкото поотделно. И така — грубо казано — девет месеца по-късно се раждат двама души, обречени да бъдат привлечени един от друг. Но виждали ли сте колко голям е светът? Говорим за игла в купа сено! Затова Кристал е така специална: тя може да те изпрати точно на прага на съдбата ти. Онова, което не може да гарантира, е как ще те приемат. Твоята сродна душа може да се влюби веднага и сляпо в теб, но също така е възможно чувствата й да са силно противоположни, в зависимост от това как е била оформена от житейския си опит. Хората с дарби имат способността да усещат сродната си душа, но Кристал не може да контролира дали сродните души ще бъдат изпълнени с любов, или с омраза. Когато бях малка, се концентрирах повече във възможността да открия своя принц и сродна душа, опирайки се на разказаните от баба ми вълшебни приказки, но сега осъзнавам, че в онези приказки е имало също толкова тролове и вещици, и затова, въпреки че изпитвам търпението на Кристал, не бързам да срещна другата си половина.

Уриел провери за стотен път дали бордната карта и самолетният му билет са в ръчния му багаж. Знаеше, че не е сигурно какво го очаква в другия край на пътуването. На двайсет и осем, той беше повече от готов да се срещне със сродната си душа. Без съмнение, молеше се бракът му да има успех като този на родителите му и на четиримата му братя, които бяха намерили момичетата си. От семейство Бенедикт необвързани бяха останали само Уриел, Уил и Виктор.