Читать «Мисти» онлайн - страница 4

— Говориш точно като Топаз. — Кристал смръщи леко вежди, замислила се дълбоко. — Иска ми се да можех да си го позволя, но не вярвам, че този път ще бъде необходимо. Посоката, която усетих, непрекъснато сочи Южна Африка. Ури щеше да замине по-рано, ако работата не го беше задържала, но, за щастие, тя остана там.

Зачудих се какво би могло да бъде по-важно за Уриел от срещата със сродната му душа, но тъй като между него и мен зееше пропаст от дванайсет години, не ми изглеждаше правилно да задавам въпроси. Бях все още в училище, а той вече имаше докторат от университета Денвър в Съединените щати.

— Истинско нещастие е — призна Кристал, — че не мога да отида с Ксав сега, а следващата седмица трябва да бъда в Съединените щати, за да можем да потърсим място в Ню Йорк, където да живеем. Скоро ще трябва да започне да учи в университета. — Направи гримаса. — А и спестяваме, за да помогнем на Виктор и Уил. Имам чувството, че търсенето на Уил ще бъде наистина скъпо. — За миг, докато изреждаше всички задачи, с които трябваше да се справи преди началото на учебната година в университета, придоби леко обезпокоен вид. После лицето й се проясни. — Така че ти ще трябва да се грижиш за бъдещия ми девер, Мисти.

Бях очарована, че ме смята способна за това. Тя беше една от малкото в моето семейство, която не се отнасяше с мен като с човек, който винаги обърква всичко. Мама и татко бяха прекарали голяма част от последните десет години да оправят кашите, които забърквах у дома и в училище заради безцеремонните си приказки; да ми имат доверие, това си бе приятна промяна.

— Да не се притеснявам тогава.

Тя ме прегърна.

— Не се притеснявай. Наслаждавай се на ваканцията си.

— Ще бъде интересна. Това вече го знам. — Опитах се да подобря настроението й. — И не мога да променя нежеланието ти да ми кажеш къде е моята сродна душа?

Поставила ръце на хълбоци, тя вдигна очи към тавана, чувайки добре познатата молба.

— Не можеш и знаеш, че не лъжа, така че не си прави труда да спориш. Никаква сродна душа, преди да си навършила осемнайсет. Кажи същото на по-малките си братя и сестри. Гейл вече ме тормози. Всички вие трябва да имате нормален живот, докато не се присъедините към нас в тези неща.

— Ау, ти си човек, който разваля удоволствието на другите! — Нацупих престорено устни, но знаех, че говори сериозно.

Беше ни обяснила, че дарбата да намира сродни души си има цена. Животът можеше да бъде жесток и не всички бракове можеха да бъдат успешни. Тя твърдо вярваше, че хората, които свързва, трябва да са достатъчно зрели, за да се справят с разочарованието или катастрофата. Всички ние, които имаме дарби, като мен самата, Самър и Ейнджъл, сме родени със специални психични сили, но трябва да приемем и негативната страна на дарбата, както и облагите от нея. Погледнете ме: аз съм пример за недостатъците. Имам проблем с истината. Благодарение на дарбата си не мога да избягам от нея. Близка моя приятелка с лош вкус застава пред мен в нови дрехи и ме пита за мнението ми. Обикаля в кръг с доволна усмивка, очаквайки да повдигна самочувствието й. Каня се да изрека очевидна лъжа: „Хей, не изглеждаш ли страхотно!“, но... о, какъв ужас, от устата ми излиза: „Съжалявам, но изглеждаш дебела в това!“. Като че ли имам Гугъл преводач в мозъка си: напишете лъжа в него и тя се превръща в чистата истина. И по-лошо, ако изгубя контрол, това може да бъде заразително; хората около мен започват да изричат истината дори когато нямат намерение да го сторят.