Читать «Мисти» онлайн - страница 47

Двете със Самър тръгнахме обратно, знаейки, че сме изгубили надбягването.

— А сега ми припомни: защо родителите й са избрали това име за нея?

— попита Самър.

— Не мисля, че някой от тях двамата е имал дарба да вижда бъдещето

— отговорих.

Когато влязохме за организираната кратка среща в стаята за игри на хотела, открихме, че след обяд бяха пристигнали много от старите ни приятели. В младежкия лагер на англичаните с дарби имаше ядро от тийнейджъри на възраст от тринайсет до осемнайсет; повечето от нас бяха редовни, вече бяхме проверили рождените си дати и знаехме, освен ако към нас не се присъединеше нов човек, че всички сме предопределени да бъдем по-скоро приятели, отколкото сродни души. Резултатът бе, че всички можехме да се отпуснем в компанията един на друг. Беше страхотно да бъдеш с други на твоята възраст, които разбират изпитанието да се живее с дарба. Можехме да споделим триумфите и провалите си през годината и да очакваме съчувствие. Мен ме търсеха много, за да научат какво ми се е случило през последните дванайсет месеца, защото бях нещо като постоянен повод за шеги за повечето от тях. Нямах нищо против това, но под престорената си веселост не го намирах за забавно. Тревожех се, че не мога да контролирам дарбата си. Ако можеше да се съди по преживяването ми в Южна Африка, ставаше все по-зле, а не по-добре. Опитвах се да се утеша с мисълта, че поне, когато я усетих да се изплъзва, не предизвиках пожари като Ив Бенедикт, по-малкия брат на Ксав.

Огледах стаята, наслаждавайки се на знанието, че имам цяла седмица със старите си приятели. Изглеждаше, че липсват две момчета, а имаше няколко нови лица. Странна бе мисълта, че сестра ми Гейл щеше да се присъедини към нас следващата година; тази бе последната, в която щях да съм единствената Девън в лагера.

В стаята влезе Пол Хамптън, организатор на дейностите на младите хора с дарби в Англия.

— Здравейте отново! Страхотно е да ви видя за нова доза лагеруване. Освен обичайните забавления и игри, имам някои нови идеи, които ще изпробваме тази седмица, като следваме формулярите с отзиви от миналата година. — Пол седна на ръба на масата за снукър и изчака ние да се настаним на столовете, масите и на пода около него. Беше в края на двайсетте, не притежаваше класическа красота, но имаше онова пламъче в очите, което те караше да го погледнеш втори път. — Тази година с мен е Лара, за да ми помага с вас, затова не я затруднявайте много, нали става? — Махна с ръка към млада жена, в която разпознах ученичка от същия този лагер отпреди няколко години. С ореол от черна като на всички афроамериканки коса, великолепна тъмна кожа и огромни кафяви очи, Лара бе истинска красавица. — Не искам да я уплашите, както направихте с последната ми помощничка.

Ние се засмяхме на предположението, че сме уплашили старата му помощничка. Елиз беше страховита датчанка, която държеше всички ни нащрек с неочакваните си посещения по стаите. За щастие, тя бе намерила сродната си душа в Индия и сега според Самър тероризираше децата от Гоа, които ходеха на лагер.