Читать «Мисти» онлайн - страница 46

— По-хубаво е от това да плуваш в басейн — въздъхна Ейнджъл.

— Със сигурност! — Усмихнах се, а Ейнджъл си играеше с капките, които се стичаха по пръстите й, караше ги да се въртят на слънчевата светлина. — Не съм била в морето от миналата година.

— А аз мислех, че си ходила на плаж в Южна Африка. Видяхме снимките. — Изкикоти се тя.

— Не знам дали си забелязала, Ейнджъл, но в другия край на света е зима. Прекалено е студено. Но се къпах в басейна на леля и чичо, който се нагрява посредством слънчева енергия.

— А хубавецът на месеца къпа ли се с теб?

И двете ми приятелки много бързо бяха „харесали“ снимките на Алекс, които бях публикувала във фейсбук.

— Нещата между нас не стояха така. — Плувах по гръб и се наслаждавах на усещането как косата ми се носеше покрай мен. Алекс: сини очи, очарователна усмивка, облак кестенява коса, дълбок глас, който прониква в теб...

Удари ме вълна, предизвикана от момиче.

— И защо не? — попита Ейнджъл. — А аз се надявах да се върнеш с истории за романтична връзка, които да ни разказваш край лагерния огън.

Стъпих на дъното и изтръсках капките от лицето си.

— Ще ти го върна за това.

— Разбира се. — Ейнджъл не очакваше да й остана длъжна. — Но първо ми кажи как въобще е възможно да откажеш на момче като това. Той те гледа, докато правиш снимката, с такъв... ооо, гаад. — Тя потръпна.

— Тъжно е, но той съумява да излъчи онзи сексапил, който сякаш казва на всички: „Съблечи ризата ми“. За него това е естествено като дишането. Двамата с него не сме започнали нищо. Дарбите ни се сблъскват. — Смръщих вежди. — Или по-точно моята унищожава неговата. Което не е добра комбинация.

— Наистина ли? — Това предизвика интереса на Самър. — Той има дарба? Провери ли рождената му дата?

Заплувах към брега. Предпочитах да имам пясък под краката си, ако щях да бъда разпитвана за неловката си връзка с Алекс.

— Защо? Да не би да искаш да кажеш, че сблъсъкът на дарбите е добър знак? Не мисля така. Освен това той е година по-напред, така че се предполага, че е прекалено голям за мен. Моят рожден ден е на трийсети декември. Той трябва да е доста извън двете седмици, които обикновено се разрешават за потенциалните удачни връзки.

Излязох от водата и се загърнах в хавлия. Пясъкът се полепи по краката ми като пантофи. Ейнджъл и Самър се присъединиха към мен на брега. Самър имаше памучен халат на пеперуди, който можеше да облече и да не мръзне като Ейнджъл и мен. Бива я в предварителното планиране.

Самър изстиска косата си.

— Казвам само, че не трябва да омаловажаваш случилото се. Както сама посочи, там е зима. Училищната им година започва и завършва по различно време от нашата. Може и да не е толкова голям, колкото мислиш.

О, мили боже!

— Права си. Понякога съм тъпа като тухла. — Изведнъж ми се стори от огромна важност да изпратя съобщение с въпроси на Тарин. — Да влезем ли вътре ида вземем душ? — Придърпах сандалите си по-наблизо с помощта на телекинезата.

— Разбира се. Който стигне първи до хижата, получава банята! — Ейнджъл вече тичаше, докато думите излизаха от устата й.