Читать «Мисти» онлайн - страница 43

Уриел сбърчи чело, спомняйки си.

— Не, не мисля, че въпросът е изниквал.

— Може да се почувства по-добре, ако му обясниш, че вината е моя. — Щом размислих, реших, че не ми харесва да се предложа като изкупителна жертва. — Но може би за него е хубаво да бъде изложен на моето влияние. Да му се напомня, че е склонен да греши като всички нас.

Уриел не споделяше радостта ми от мисълта Алекс да бъде принизен.

— Не мисля, че има нужда от някого, който да подронва увереността му. — Погледна към другия край на масата, където Алекс правеше за Уилоу корона от салфетки, очаровайки малките момиченца. Толкова мил. Нямах проблеми с това да харесам Алекс от разстояние, проблемът настъпваше, когато се доближавах до него.

Уриел бутна настрани празната си чиния и каза тихо:

- Може да ти е от помощ да разбереш, че той няма никого, който да се грижи за него, освен Тарин и персонала на училището.

Оставих увехналия си градински бургер.

- Какво искаш да кажеш? Сирак ли е?

Уриел поклати глава.

— Това може би дори е по-лесно. Бил е изоставен от родителите си, когато се проявила дарбата му. Те не са хора с дарби и имали наистина силни предразсъдъци срещу нас. Мислят, че е вещерство или черна магия. Синът им, който можел да жонглира с играчките си, като използвал само ума си, ги подлудявал. Опитали се да изтръгнат дарбата от него, а когато не успели, го изхвърлили.

— Но със сигурност не можеш просто да изриташ детето си, защото е различно? Трябва да има закони, които да предотвратяват това.

— Човек би помислил така, но останалата част от семейството напуснала страната, за последно чули, че са в Аржентина. Бягат. Казали на Алекс, който тогава бил на три, че бягат от демон. Имали предвид него.

— Господи! — Потърках гърдите си, усетила ехото на тази груба истина, докато думите на Уриел попиваха в съзнанието ми. — Само на три. Да, разбира се, сега, когато знам това, ще бъда по-мила с него.

— Благодаря. Може би не трябваше да ти казвам, но тъй като той ще дойде в Кеймбридж, помислих, че ще е по-добре да изясним някои неща. Тарин иска да засили увереността му, а не да я подкопава. Опитай се да не му показваш, че знаеш.

— Не мога да лъжа, Уриел.

— Точно така. Забравих. — Той прокара длан през косата си, раздразнен от недоглеждането си. — Просто не повдигай темата. Чувствителен е по този въпрос, както можеш да си представиш.

— Да, мога да си представя. — Алекс постави завършената корона на главата на Уилоу и започна да прави друга за Хейзъл. Твърдеше, че не знае нищо за семействата, и сега разбрах защо бе казал това, обаче въпреки това забавляваше много добре момичетата. Притежаваше повече умения, отколкото подозираше. И ако моментът ми се стореше подходящ, щях да му кажа.

Телефонът на Уриел изпиука.

— Извинявам се. Трябваше да го изключа. — Уриел провери съобщението.

Тарин, която седеше с Мило и Опал, вдигна поглед, нащрек за всичко, което безпокоеше сродната й душа.

— Какво е станало, Ури?

Настроението на Уриел значително се помрачи.

— Лоши новини? — попитах и умът ми се насочи към всичките членове на семейството ми и приятелите ми.