Читать «Мисти» онлайн - страница 42

— Планът изглежда добър. И така, време ли е да хапнем? — Алекс сложи край на разговора, тръгвайки към ресторанта.

Компанията ни бе настанена на дългата маса до панорамния прозорец, така че двамата с Алекс можахме да изберем столове в срещуположните краища. И двамата въздъхнахме от облекчение и се хранехме в мир. Аз си поръчах градинарски бургер — сочен, пълен с гъби, които минаваха за месо, но със също толкова превъзходен вкус. Бях напълно щастлива с компанията, от едната ми страна беше Уриел, а от другата — Майкъл. Хюго и Фил седяха срещу мен. Това направи избора на

Алекс да седне до момичета по-очебиен, но това бе неговият наблюдателен пост. Той демонстрираше, че се забавлява добре със скиците, които Уилоу и Хейзъл правеха с донесените им от сервитьорката пастели, така че може би наистина си прекарваше добре.

Хюго, Фил и Майкъл ме подложиха на кръстосан разпит за Кеймбридж. Не знаех много за града, защото живеех там само откакто бях сменила училищата. Бях на пансион, защото домът ми беше в другия край на Лондон. Училищата в моя район бяха свършили, затова родителите ми трябваше да потърсят по-далеч след последната ми среща с прекалено много истина. Директорът на училището „Фен“ беше човек с дарба и изпитваше съчувствие към мен. Като чу за тормоза в резултат на голямата ми уста, той ме накара да се запиша в единайсети клас, въпреки че не ми предричаха голям успех на изпитите за средно образование. Не можех да обясня всичко това на момчетата, затова оставих неясна причината за ученето си там. Обаче признах, че не съм специалист. Уриел компенсира пропуските в моите знания, тъй като често посещаваше университета.

Разговорът премина на крикета и аз замълчах. Уриел ме побутна.

— Мисти, може ли да те попитам нещо?

Изстисках кетчуп върху гъбите си и затворих отново шишето.

— Давай.

— Какво ви става на двамата с Алекс? Има ли нещо повече между вас от онова, което е известно на мен и Тарин? Неловкостта му в твое присъствие изглежда малко крайна за загуба от мач на тенис на маса.

— Прав си. — Отхапах и се замислих как да оформя отговора си. — Мисля, че причината съм аз. Или по-скоро той плюс аз. Не му харесва в какъв човек се превръща в моята компания. — Не бях го осъзнала, докато не произнесох думите на глас, но сега мисля, че разбрах какво става.

— Дарбите ви се сблъскват? — Уриел веднага ме разбра.

— Замисли се: той винаги е очарователен, но в мое присъствие става груб и малко рязък. И това не му харесва. Мисля, че чувства, че не може да се контролира.

Уриел потърка брадичката си и издаде онзи тих звук, който могат да издадат само мъжките пръсти, когато се срещнат с остра набола брада.

— Разбирам как може да го разтърси това. Ще кажа на Тарин. Тя се тревожи за него. Каза ми, че наистина бил без настроение през последните няколко седмици.

„Откакто ме срещна.“

— Тревожи се, че е направила грешен избор, като го е накарала да избърза с година, но той наистина е забележително интелигентен.

— Казал ли си на Алекс каква е дарбата ми?