Читать «Мисти» онлайн - страница 21

Затворих очи, просто се наслаждавах на гласа му.

— Трябва да благодарим и на приятелите и семействата си заради това, че спонсорираха пътуванията ни и се примиряваха с часовете, които прекарвахме в упражняване на гласа си под душа. — Тълпата се засмя. Слушаха го в захлас, а той бе казал само няколко изречения. Що се отнасяше до мен, бях заета с опити да не мисля за това как Алекс репетира, а топлата вода се излива върху голото му тяло. Допрях леденостудената си чаша до бузата си. — Бихме искали да дадем подарък на двама много специални души, за да изразим благодарността си. — Отворих очи в мига, в който Алекс се обръщаше към Джоунас. — Мистър Бърнс, знаем, че имате вкус към най-хубавото малцово уиски, което идва от земята на вашите прадеди, затова бихме искали да ви подарим бутилка от най-доброто шотландско уиски.

Аплодисменти от гостите. Джоунас вдигна бутилката така, сякаш бе спечелил Гран при, и я разтърси ентусиазирано.

— Внимателно! Прекалено е добро, за да се хаби за първата редица — пошегува се Алекс. Сега гласът му бе дори още по-дълбок и секси. — И, мис Кътси, нямаме думи да кажем колко много ни помогнахте, отделяйки такава голяма част от свободното си време, за да пътувате с нас из страната. Беше удоволствие да бъдем в компанията на дама като вас, грациозна при всякакви обстоятелства.

Грациозна? Ето това беше: Тарин беше моята противоположност като жена.

— Посвещаваме тази победа на вас, мис Кътси, и сме приготвили нещо специално, за да ви кажем благодаря. — Усетих как от Алекс се излъчва сила, нещо, което само друг човек с дарба би доловил. Току-що се беше издал: Алекс бе един от нас. Разпространяваше дарбата си сред публиката, както рибарят хвърля мрежата. Съотборниците му излязоха от тълпата и застанаха до рамото му. Публиката като че ли очакваше нещо, не можех да се сетя какво, ала после Майкъл подхвана ритъм, Хюго затананика мелодията и започнаха да пеят без акомпанимент. Беше от онези сцени, които се получават в телевизионните шоупрограми, но не мисля, че бях виждала подобно нещо в реалния живот. Познах песента: “Lucky Strike", бърза и енергична, която случайно имах в списъка си с песни за разходка навън: „Тя толкова добре умее да мотивира... Една на милион, тя е моят сполучлив удар.“ Би могло да бъде смущаващо, би могло да бъде неубедително, но те бяха удивителни. Тълпата им припяваше, другите момчета от училището бяха свикнали с тези песни без предварителна подготовка.

Защо се получаваше? Затворих очи, за да станат по-силни специалните ми възприятия, и осъзнах, че изпълнението ще се превърне в сигурен успех, защото силата на дарбата на Алекс ни убеждава да го харесаме. Под нейно влияние момчетата непременно щяха да имат успех. Беше ли това измама? Може би, но бе страхотно забавно. Реших просто да се наслаждавам.