Читать «Мисти» онлайн - страница 162

Горе-долу по същото време бях организирала разходка покрай Темза за нас двамата с Алекс заедно със Самър и Ейнджъл. Тази бе една от нашите традиции, откакто бяхме разбрали, че Ейнджъл може да прави страхотни неща с водата в реката — малък фонтан, за да усетим празничното настроение. Разходката също така изкарваше Самър от дома й, в който не бе особено щастлива.

— Трябва да ти благодаря — каза Тарин и ме потупа по коляното, за да привлече вниманието ми.

— На мен? За какво?

— За това, че ме научи, че дарбата ми може да се използва за спасяването на животи, а не само за предсказването на края. Двамата с Ури осъзнахме, че заедно можем да върнем сродните души от ръба на пропастта. В някои редки случаи, ако не са мъртви, можем да създадем пътека към дома. — Направи гримаса. — Можем също така да комбинираме дарбите си, за да видим как е умрял някой, което е от голяма полза в работата на Ури и Виктор, макар че не съм особено очарована от това приложение на дарбата ми.

— Ще бъдеш, когато получиш правосъдие за жертвите на престъпленията — каза тихо Уриел.

— А можеш да спреш и осъждането на невинен човек. Помисли какво би означавало това за някого, чийто живот е заложен на карта — добави Зед.

Тарин сви примирено рамене.

— Виждаш ли, както ти предрече, дарбата ми има и други страни. Благодаря ти, Мисти, че ми даде тази посока.

— Просто е срамота, че трябваше да умреш, за да го направиш — намигна ми Ксав.

Алекс понечи да каже на Ксав, че не намира това за забавно, но аз поставих пръст на устните му.

— Нямам намерение да повтарям експеримента, но се радвам, че се получи добре и за двама ви — казах на Тарин и Уриел.

Скай се изкикоти.

— Толкова е сладко.

— Какво е сладко?

— Как накара Алекс да замълчи. Когато го срещнах за първи път, си помислих, че никой не би се осмелил да го възпре да говори, тъй като всяка дума, която той казва, е толкова... — седнала в скута на Зед, тя отново се изкикоти —... хипнотизираща.

— Внимавай — изръмжа Зед — или ще трябва двамата да си поговорим насаме отвън.

— Накарай тези двама подстрекатели на егото да замълчат, братко — намеси се Ксав. — Не си ли забелязал, че когато той е с Мисти, което е почти непрекъснато, доколкото виждам, той мълчи като всички нас, останалите.

— Освен ако не съберат дарбите си и не комбинират истината и убеждаването, тогава всички сме обречени да правим каквото ни кажат — добави Скай.

Алекс преплете пръстите си с моите.

„Значи, ние сме комбинация, която нищо не може да спре?“

„Точно така, партньоре.“

„Ти ме караш да се смирявам; а аз те карам...?“

„Да съм щастлива.“

,Добре казано. Аз те правя щастлива. А заедно можем да управляваме света.“

Последното бе изречено със самоуверена усмивка, тъй като не беше точно лъжа.

„Аз нямам амбицията да управлявам.“

„Ау, разваляш удоволствието.“

Алекс ме бутна да стана от коляното му.

— Като говорим за изправяне срещу съдбата си: вярвам, че ми дължиш игра. — Посочи семейната ни маса за тенис, поставена на верандата.

— Страхотно! — Скай скочи. — Аз ще играя!

— Ще играя с теб после — обещах, — но двамата с Алекс имаме спор за уреждане. Победих го безапелационно в Кейптаун и той чака реванш.