Читать «Мисти» онлайн - страница 160

Джейсън се усмихна, доволен да установи, че родителите му са доста по-спокойни отпреди.

— Съжалявам, че не си ги познавал в досегашния си живот, Алекс. Татко може да бъде луд, когато става дума за хора с дарби, но е добър, когато става въпрос за всичко останало.

Според мен недостатъкът му бе огромен, но си държах езика зад зъбите, тъй като Мириам буташе Роджър към нас. Понечих да си тръгна.

„Остани”, настоя Алекс.

„Роджър не би искал да съм наоколо.“

„Искам те до себе си.“

Мириам спря на известно разстояние от Алекс.

— Аз... — Прочисти гърлото си. — О, Алекс, има толкова много неща, които да бъдат казани, обяснени. Знам, че вероятно ме мразиш, но аз искрено вярвах, че правя единственото възможно за безопасността на всички ни. — Избърса очите си с опакото на ръката си. — Аз съм майка, достойна за съжаление, не можах да упражня дарбата си докрай. Може би трябваше да остана с теб, но тогава той щеше да стигне до Роджър и Джейсън. А ако те бях взела с нас, Роджър никога не би ме разбрал. Не исках Роджър да направи същите грешки, да се превърне в жесток човек, какъвто бе баща му. А какво щеше да ти причини това?

Алекс я остави да говори, нито й прощаваше, нито я съдеше.

— И така... аз взех идеята от историята за Мойсей, чиято кошница се оплела в тръстиката, и оставих другите да се грижат за теб, за да можеш да пораснеш и да бъдеш мъжът, който трябва да бъдеш. Правилно ли постъпих? — Поклати глава, ядосана на себе си. — Не, това е глупаво, нямаше правилен избор, а само два грешни... Прощаваш ли ми? — Тя протегна ръце в умолителен жест.

Алекс бе спокоен външно, но преживяваше емоционална буря. Обърна се към мен.

„Какво да кажа?“

„Онова, което е на сърцето ти.“

„Добре тогава.“

— Мисля, че разбирам, Мириам. Изборът е бил невъзможен. Не си си спестила болката, нали? Можела си да ме задържиш и да оставиш другите да страдат. Предполагам, че за това е била необходима смелост, така че, да, щом има значение за теб, прощавам ти. — Алекс погледна баща си, питайки се... надявайки се той да отправи подобна молба. Роджър извърна очи встрани. Усещах тъгата, която се събираше в Алекс.

„Имаш мен и Джейсън, а сега и майка си — казах му. — Опитай се това да бъде достатъчно.“

Мириам забеляза сковаността на съпруга си и лицето й изрази разочарованието й.

— Не те моля да мислиш за мен като за твоя майка, но бих искала да изградим нещо между нас.

Усещах в Алекс истина, която той не можеше да изрази, беше заровена прекалено дълбоко.

— Но, мисис Дю Плеси, Алекс има нужда да му бъдете майка толкова, колкото вие имате нужда той да ви бъде син.

— Мисти... — Алекс понечи да възрази.

— Не, тя е там, вътре в теб е истината.

Той затвори уста. Вероятно за първи път му се случваше да остане без думи.

— В такъв случай ще се радвам — Мириам подсмръкна — да започнем отначало.

— Добре. — Лицето на Алекс се озари от една от великолепните му усмивки. — Мамо.

ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Коледата в нашата къща винаги е била фантастична смесица от семейство, подаръци и храна. Бях предупредила Алекс да бъде готов за атака над сетивата му: удивителни украшения, направени от Хейзъл и Уилоу, подпомогнати от сестрите ми Гейл, Фелисити и Пийс; писъците на Бранд, Темпест и Съни в спалнята на малките момченца, чийто под бе покрит с „Лего“ и играчки във формата на животни; великолепните гозби и вкусните кравайчета на татко; мирисът на елхата в дневната и печената гъска в кухнята. Двамата с Алекс бяхме забранили пуйката след Деня на благодарността.