Читать «Мисти» онлайн - страница 159

Джейсън и Роджър чакаха на паркинга. Мислех, че Роджър няма представа какво прави съпругата му, в противен случай нямаше да седи там мирно и тихо. Видя ни, но отмести поглед. Джейсън обаче излетя от колата, преди баща му да е успял да го спре.

— Алекс, Мисти! Не очаквах да ви видя тук! — спусна се към нас с ентусиазма на малко пале. — Добре ли се чувстваш, Мисти? Защото не изглеждаше добре последния път, когато те видях.

Прегърнах го.

— Не изглеждах добре, защото бях мъртва. — Алекс трепна, не обичаше да му напомням, дори когато се шегувах. — Но сега съм добре, Джейсън. Ти как си?

— О, нали знаеш. — Сви рамене. — Последните два дни не бяха особено добри.

Виктор ме потупа по рамото.

— Ще отида да поговоря с лекаря, докато вие тук си размените новините. — Изгледа ни с един от онези погледи, които казваха „не правете нищо глупаво“, и се отдалечи.

Джейсън потрепери престорено.

— Видях това, Дю Плеси! — извика Виктор.

— Има очи и на тила си — обясни Алекс.

— Той е човек с дарба, който наистина вдъхва страх, не е като вас. — Джейсън се усмихна на брат си. — Питах се, Алекс, дали бихме могли, нали знаеш, да поддържаме връзка или нещо подобно?

Алекс го удари леко по рамото. Виждах, че е доволен.

— Да, разбира се. Баща ти ще има ли нещо против?

— Баща ни — поправи го Джейсън. Стрелна с поглед Роджър, който продължаваше упорито да гледа встрани. — Мисля, че не е особено вдъхновен от идеята, но мама казва, че от сега нататък ще бъде различно. Вече не трябва да се крием. Според нея татко ще трябва да се нагоди.

Нещата изглеждаха както при баща ми, но доста по-зле. Трябваше да се погрижим те двамата да не се срещат дълго, дълго време, тъй като всеки от тях само щеше да засили предразсъдъците на другия.

„Странно, че това е нещо общо и за двама ни”, казах на Алекс и му показах сравнението, което правех.

„Права си, но в сравнение с Роджър баща ти е кротък. Джейсън е страхотен, нали?“

„Да, страхотен е.“

— И така, Джейсън, ще ни гостуваш ли в такъв случай?

— Заедно ли живеете? — Джейсън уцели точно слабото ни място.

— Хм...

— Да, ще живеем заедно — каза Алекс твърдо. — Ако не успея да вляза в Кеймбридж, ще ги убедя да ме вземат. Няма да рискувам тя отново да се отдалечи много от мен; не се справям добре без нея.

Подръпнах го за ръкава.

— Но, Алекс, това е измама, а аз ще те накарам да си признаеш.

Той се усмихна и разроши косата ми.

— Вярно е, ти ще ме държиш в правия път, и то изкъсо.

— Както и да е, няма да има нужда от подмолни тактики. Те ще те харесат. Ти си шампион по дебати, създаден си от материала на лидерите, нали знаеш?

Мириам излезе от болницата, изглеждаше силно разтърсена. Роджър изскочи от колата и забърза към нея, взе я в прегръдките си и й заговори тихо. Облекчението му да я види бе очевидно за всички.