Читать «Мисти» онлайн - страница 125

„Хайде, Мисти, бъди реалистка: ти си дребно момиче, а той е висок. Ако го нападнеш, най-вероятно няма да постигнеш нищо, освен да го ядосаш.“

Но и не исках просто да се съобразявам с плановете му.

„А каква друга възможност имаш?“

Вътрешният ми диалог спря, когато двигателите зареваха.

— Мистър Смит, от името на първи офицер Финли и от мое, капитан Хюсеин, бих искал да ви приветствам с добре дошли на борда на полета ни до Портланд, Орегон. От контролната кула ни осигуриха коридор и очаквам да излетим след пет минути. Прогнозата за времето изглежда добра. Моля, седнете, закопчайте колана и се насладете на полета.

Самолетът тръгна. Йохан беше забравил, а може би не бе имал намерение да развърже ръцете ми. Нямах непосредствен план за бягство, затова седнах и сложих колана си. Погледнах през прозореца и изпитах последната слаба надежда да ме види някой служител на летището, но то бе безлюдно и само самолети „Боинг 747“ се носеха по пистите като тънки и елегантни динозаври. Обърнахме към началото на пистата, спряхме, а после самолетът тръгна с по-голяма решителност. Предният край се повдигна, а после и задният. Издигнахме се във въздуха и се понесохме стремглаво нагоре. Йохан бе успял да ме изведе от Англия без дори и най-малък намек за трудност.

Капитанът отново заговори.

— Мистър Смит, след няколко секунди ще бъде безопасно да разкопчаете колана. След това Хебе ще ви сервира избрани леки закуски и напитки, последвани от обяд, щом достигнем височината, на която ще летим. Благодаря ви, че летите с “Executive Manoeuvres", водещата световна компания за чартърни бизнес полети.

Както започвах да се досещам, Йохан бе наел самолет само за себе си. Изглеждаше, че това му е навик. Сигурно струваше цяло състояние. Откъде имаше толкова пари?

Отговорът дойде бързо. Последната му жертва бе търсач на съкровища, а имаше и други с подобни дарби — момичето от Австралия, трите американски жертви с техните акции и дялове. Трябваше да предположа, че парите не са пречка в плановете на моя враг за мен.

Светлинният сигнал за коланите изчезна, така че разкопчах моя. Вратата на кабината ми се отвори и Йохан влезе.

— Доволен съм да видя, че не си се опитала да направиш нещо глупаво.

Само защото не можех да се сетя какво да сторя...

— Ще наградя послушанието ти, като развържа китките ти. Можеш да вземеш душ, аз няма да използвам тази баня.

— Бих искала да съм чиста. — Лежането в гората бе наслоило по мен мръсотия, която никаква бутилка вода и чисти дрехи не можеха да отстранят.

— След час ще ти донеса обяд. — Излезе и отново заключи вратата.

До седалката имаше бутон, с който се викаше стюapдecama. Имах ли смелост? Хебе не очакваше на борда да има още някого, затова дали въобще щеше да провери? А ако провереше, какво тогава? Дали така щях да поставя нея и екипажа в опасност? Предположих, че е вероятно. Нямаше да натисна бутона, докато нямах ясна представа какво да сторя. Да се боря с Йохан, докато сме във въздуха, беше като да пусна ято пчели в кабината — ужасно глупаво.